Определение № 1788 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 599/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7982/30.04.2025 г., подадена от адв. М. М., за допълване на постановеното по делото определение № 1314 от 29.04.2024 г. в частта за разноските с произнасяне по направено искане за разноски. По делото е постъпил отговор от „Битулайт“ ООД - чрез процесуален пълномощник, в който е изразено становище, че молбата е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане, а по същество е неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежни страни, отговаря на изискванията за редовност и е допустима. Подателят на молбата адв. М. М. е участвал в производството по делото като частен жалбоподател и като пълномощник на друг частен жалбоподател - „Беличански къщи“ ЕООД, поради което възражението в отговора на частната жалба, че не е ясно в какво качество е подал молбата по чл.248 ГПК, е неоснователно. Към молбата е приложен протокол от 30.04.2025 г., от който е видно, че същата е получена на публичния адрес на ВКС във вид на електронен файл със съдържание, възпроизведено на хартиен носител, а от хартиения носител се установява, че молбата е подписана от адв. М. М.. Поради това като неоснователно съдът преценява и възражението, че молбата не следва да се разглежда, тъй като не е подписана. С постановеното по делото определение № 1314 от 29.04.2025 г. настоящият състав на ВКС се е произнесъл по частни касационни жалби, подадени от М. К. М. и „Беличански къщи“ ЕООД против определение № 29 от 16.01.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 25/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на определение № 78 от 14.01.2025 г. по т. д. № 16/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив е допуснато обезпечение срещу парична гаранция 20 000 лв. на предявения от „Битулайт“ ООД и Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ срещу „Беличански къщи“ ЕООД и М. К. М. иск с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено, че имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението по изп. д. № 20248440403605 по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ - 15 % от всички постъпващи средства по банковите сметки на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ в „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело „Беличански къщи“ ЕООД, чрез спиране на изпълнението срещу „Беличански къщи“ ЕООД по изп. д. № 20248440403605 по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ до размер на 15 % от всички постъпващи средства по банковите сметки на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт - 2018“ в „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Обжалваното с частните касационни жалби определение е обезсилено в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по молба за допускане на обезпечение, изходяща от неправосубектен молител - Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“, а в останалата част не е допуснато до касационно обжалване. Молбата за допълване на определението от 29.04.2025 г. с произнасяне по направено в частните касационни жалби искане за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 0611.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му извод. Предвид даденото от ОСГТК на ВКС разрешение, при постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд не е имал задължение да се произнася по отговорността на страните за разноски в производството по чл.274, ал.3 ГПК, в което е обжалвано определението на въззивния съд за допускане на обезпечение в хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК. Отговорността за разноските, направени в производството пред ВКС по повод обжалване на определението за допускане на обезпечение, е обусловена от крайния изход на спора и следва да бъде разпределена с бъдещото решение по съществото на правния спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,