Определение № 2183 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. срещу определение №630/15.12.2023г., постановено по в.гр. д. №401 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2023г., с което съдът е изменил решение №355/27.10.2023г., като е намалил присъдените разноски от 1100 лв. на 300 лв. Жалбоподателката счита определението за неправилно, поради което моли да бъде отменено като ѝ бъдат присъдени разноски в размер на 1000лв. за първоинстанционното производство/800лв. – за изготвяне на отговори на ИМ, и 200лв. – за отговора на молбата за изменение на решението/. Претендира присъждане на разноски и за настоящото производство в размер на 115 лв. С писмения си отговор, ответникът по частната жалба –Х. Пещерски оспорва същата, като моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че обжалваното определение е правилно и мотивирано, поради което моли да бъде потвърдено. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното: С обжалваното определение №630/15.12.2023г., въззивният съдът е изменил решение №355/27.10.2023г., постановено по в.гр.д. №401/2023г. по описа на ОС- Пазарджик, в частта за разноските, като е осъдил Х. И. Пещерски да заплати на Е. И. Г. сумата от 300лв. по Договор за правна защита и съдействие №03548/25.09.2023г., представляващи адвокатско възнаграждение - разноски пред въззивната инстанция, като е оставил без уважение искането на Е. И. Г. за присъждането на съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция по Договор за правна защита и съдействие №003541/16.06.2023г. в размер на 800лв. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд е съобразил, че в о.с.з., проведено на 27.09.2023г. адв.П. Х. е представил два договора за правна защита и съдействие със страни: Е. И. Г.- клиент и П. Х. Х. -адвокат: първият е с №03548/25.09.2023г. за осъществяване на процесуално представителство и защита по в.гр.д.№401/2023г. на ОС- Пазарджик, като е договорено възнаграждение в размер на 300лв., която е платена, и втори с №003541/16.06.2023г.- за изготвяне на отговор против въззивна жалба по гр.д.№615/2022г. и защита пред Окръжен съд- Пазарджик. Съдът е констатирал, че писменият отговор с вх.№3139/16.06.2023г. е подаден лично от Е. И. Г., в качеството й на ищца по гр.д.№615/2022г. по описа на РС- Велинград, т.е. не се установява да е подаден от нейния пълномощник- адв.П. Х., което е в противоречие с издадения Договор за правна защита и съдействие №003541/16.06.2023г. по силата на който, последният е следвало да изготви писмен отговор, респективно с това да осъществи защита пред ОС Пазарджик. При тези данни въззивният съд е приел, че дължима е единствено сумата от 300лв. по Договор за правна защита и съдействие №03548/25.09.2023г., а относно сумата от 800лв. по Договор за правна защита и съдействие №003541/16.06.2023г. е счел, не е налице основание за присъждането ѝ, тъй като се установява, че писменият отговор с вх.№3139/16.06.2023г. е подписан и подаден лично от Е. И. Г. без участие на пълномощника ѝ- адв.П. Х.. В този смисъл е допуснал изменение на решението в частта за разноските. Настоящият състав споделя като правилен изводът на въззивния съд, че поради липсата на доказателства, че писменият отговор е изготвен, подписан и депозиран от пълномощника на жалбоподателката, то не може да се направи извод, че адвокатът е осъществил догореното в договор №003541/16.06.2023г. правно действие. В тази насока са и разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., според които само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Във връзка с изложеното в частната жалба следва да се отбележи, че липсата на възражение за прекомерност, направено в о.с.з., в което са представени договорите, не е пречка да се твърди недължимост на възнаграждението, тъй като имат двете възражения почиват на различно основание. Настоящият състав счита, че насрещната страна не е лишена от възможността да поиска изменение на решението на осн. чл. 248 ГПК поради недължимост адвокатското възнаграждение в хипотеза като настоящата, при която впоследствие е установила, че писменият отговор не е изготвен от адвоката, за извършването на каквато услуга, той е представил изричен договор за правна защита и съдействие в последното о.с.з. Доколкото въззивният съд е допуснал изменението не поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, а тъй като е приел, че изобщо липсва основание/поради неизвършване на договорената услуга/ за присъждането на сумата от 800лв. по Договор за правна защита и съдействие №003541/16.06.2023г., то изложените в жалбата аргументи досежно съответствието на договореното възнаграждение с минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени в Наредба №1 от 9.07.2004г. не следва да се обсъждат. Във връзка с посоченото в частната жалба следва да се има предвид също, че съобразно утвърдената практика на Върховния касационен съд, в производството по чл. 248 ГПК разноски на страните не се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл. 78 и сл. ГПК. По изложените съображения съдът намира частната жалба срещу обжалваното определение за неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение