Определение № 300 от 16.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 68/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.2 ГПК. С молба вх. Nо 5707/17.06.2011 година, заявена от адв. Н. И. К. -САК, като пълномощник на Д. Т. С. от [населено място] е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с писмения отговор по чл. 287 ГПК. С писмен отговор вх. Nо 7001/27.07.2011 година адв.В. П.- САК, като пълномощник на М. Ц. М. поддържа, че искането е неоснователно, като поддържа и довод претендираните разноски –адвокатско възнаграждения са прекомерно завишени с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото съдът приеме молбата за основателна да бъде присъден по-нисък размер на разноските. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 541/ 26.05.2011 година, постановено по гр.д. Nо 68/2011 година на ВКС-II отд., касационният съд не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 59990 / 23.08.2010 година на М. Ц. М.,заявена чрез адв. В. П.- САК срещу въззивно Решение от 21.06.2010 година по гр. възз.д. No 12 199 / 2009 година на Софийския градски съд- II б. отд., с което е оставил в сила Решение от 08.05.2009 година по гр.д. Nо 27477/2006 година на СРС по уважения иск по чл. 75 ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на делба, извършена на 17.03.2006 година между М. Ц. М. и Л. М. М.. В касационното производство, в качеството си на ответник по подадената от М. Ц. М. касационна жалба ,Д. Т. С. чрез адв. Н. И. К. - САК, е подал отговор- възражение по чл. 287 ГПК.С този писмен отговор е взето становище по основателността на релевираните доводи и допустимостта на касационното производство,като е направено и искане за присъждане на разноските за касационата инстанция- заплатен адвокатски хонорар по приложен списък. С постановеното определение по чл. 288 ГПК съдът няма произнасяне по искането за разноски. Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, този срок е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че срокът за допълване решението / определението по чл. 288 ГПК /, в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно, а с оглед на доказателствата от касационното производство, направените разноски за защита на ответниците са в размер на 950 лв. / деветстотин и петдесет лева/ и ще следва да се присъдят в пълен размер с оглед на постановения от съда правен резултат. Неоснователно е възражението на касатора, че заплатеният за защита пред ВКС адвокатски хонорар е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на делото, тъй като същият е определен в рамката на минимално дължимите възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия