Определение № 111 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 810/2012 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е въз основа на определение № 21 от 14.01. 2013 г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1180 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 537/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Ц. В. И., Д. К. Ш. и С. П. Г.. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение с т.17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд когато констатира, че пред първоинстанционното производство не е бил конституиран необходим другар на страна по делото. В настоящия случай при разглежданата хипотеза въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и върнал делото за ново разглеждане с участие на съпруга на ответницата, респ.на неговите наследници, тъй като същият междувременно е починал. Преди да се произнесе по касационната жалба настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното: По въпроса, по който настоящото дело е допуснато до касационно обжалване, е констатирано, че има противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС, поради което той е включен в предмета на ТД № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС като т.6, а именно „Актуални ли са постановките на т.17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г.на ОСГК при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./” С оглед на това обстоятелство настоящият състав намира, че е налице условието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по разглежданото дело, поради което