Определение № 5456 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2025 г.

Производството е по чл. по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Фондация "За споделено родителство", чрез процесуален представител, срещу частта от решение № 3729/04.02.2025 г. по адм.дело №10547/2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с която е оставена без разглеждане нейната жалба срещу решение № РД -12 -14/08.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) в частта по т.1 - 3 от заявление вх. № ЗДОИ -18/27.09.2024 г. и е прекратено производството по делото в посочената част. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна поради противоречие с материалния закон, целта на закона и е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, иска отмяната й, връщане на делото на АССГ за произнасяне по същество на жалбата, присъждане на разноските за производството по частната жалба. Ответникът по частна жалба - председателят на ДАЗД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на обжалваната част от решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт с характер на определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението си, АССГ е взел предвид, че на 27.09.2024 г. Фондация "За споделено родителство" е поискала достъп до информация по въпроси, формулирани в пет точки, от които първите три са както следва:1. Колко разводи и раздели на родителски двойки на година има в България през последните пет години и какви са тенденциите за следващите пет години? 2. Колко деца в България живеят в нуклеарни семейства /майка, баща и деца заедно/, колко в монопарентални /детето живее предимно при единия родител, а другия вижда само в уикенди, по празници и праз ваканциите/ и колко деца биват отглеждани при условията на споделено родителство /детето живее при всеки от родителите си не по- малко от 35 % на годишна база/?3. Колко деца в България са отчуждени от единия си родител и по своя воля не желаят да имат контакти с отчуждения родител? По заявлението е постановено решение № РД -12 -14/08.10.2024 г. на председателя на ДАЗД, с което са отделени материалите по образуваната по заявлението преписка в частта по т.1 - 3 от него и са изпратени по компетентност на НСИ на основание чл.32 ЗДОИ. АССГ е изложил мотиви, че ДАЗД е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето съгласно чл.17 от Закона закрила на детето. Безспорно търсената с т.1 - 3 от заявлението информация е от значение за упражняване на дейността на ДАЗД, посочена в нормативния акт, но последният не предвижда задължение за събирането и обобщаването й от агенцията. Тази информация представлява статически данни, които не са резултат от дейността на агенцията и не може да изпълни целта, обективирана в чл.2, ал.1 ЗДОИ, а именно да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по ЗДОИ субект. ДАЗД е изпратил заявлението в посочената част на Националния статистически институт предвид правомощията му по чл. от Закона за статистиката, като се е позовал на разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗДОИ, съгласно която когато органът / до когото е подадено заявлението/ не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14 дневен срок от получаването на заявлението той препраща заявлението като препраща заявлението, като уведомява заявителя. Препращането на заявлението по чл.32 ЗДОИ няма характер на отказ за предоставяне на достъп до информация и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Обжалваната част от решението с характер на определение е правилна. Обоснован е изводът на АССГ, че решението по ЗДОИ в частта, с която заявлението е изпратено за отговор на друг орган, на основание чл. 32, ал.1 ЗДОИ, няма характер на отказ да се предостави информация по смисъла на чл.38 ЗДОИ. Същото в тази си част е елемент от фактическия състав по произнасяне на компетентния задължен субект по ЗДОИ и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по аргумент от чл.21, ал.5 АПК. Отделно от това доводите на АССГ, че ДАЗД не е задължена да събира статистически данни по въпросите по т.1 - т.3 кореспондира със разпоредбите на чл.17 и 17а от Закона за закрила на детето, поради което ДАЗД не разполага с исканата от агенцията информация по тези части от заявлението и съответно не е формирала отказ за предоставянето й. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила като правилен. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на частния жалбоподател. На ДАЗД следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от частния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,