Определение № 473 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 253/2010 г.

При проверка редовността на подадената частна касационна жалба от “Е”АД- В. съдът констатира, че при администрирането й Силистренският окръжен съд не е съобразил чл.18, ал.2, т.2 от Т. за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК при обжалване на въззивно определение постановено в производство за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.410 от ГПК. С разпоредбата на чл.413 от ГПК е определен само редът, по който заявителят може да обжалва разпореждането. Подадената срещу определението жалба има характер на частна касационна жалба, тъй като по нея се дължи произнасяне по основателността на подаденото заявление. Оттук следва, че дължимата държавна такса за разглеждането й е 50 на сто от дължимата се държавна такса за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Т. за ДТ, които се съдират от съдилищата по ГПК. В случая държавната такса пред първата инстанция е в размер на 506,53 лв., т.е. дължимата ДТ за касационното обжалване е в размер на 253,27 лв., от които жалбоподателят е внесъл 30 лв. Следователно същият следва да довнесе по сметка на ВКС още 223,27 лв. С оглед на изложеното производството по делото ще следва да бъде прекратено и преписката върната на Силистренския окръжен съд за събиране на пълния размер на дължимата се държавна такса / чл.275, ал.2 във връзка с чл.261, т.4 ГПК/. По изложените съображения ВКС-ТК-Първо отделение