Определение № 3993 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на искането на И. Т. Т. и Т. П. Т. и двамата от гр.Бургас, на основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 1496/05.02.2019 г. по адм. дело № 3421/2018 г. на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд - Бургас.Ведно с това са формулирани искания за отмяна или евентуално прогласяване на нищожност на Заповед № 802/15.04.2015г на Кмета на Община Бургас,както и за сезиране на Конституционния съд на Република България за обявяване противоконституционността на чл.16 ал.1 ЗУТ на основание противоречието му с чл.17 вр. Чл.5 вр. Чл.117 и сл. Конституцията на Република България.Иска се отмяна на влезлите в сила съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Кмета на община Бургас, представляван от пълномощника си, в писмено възражение е изразил становище за недопустимост на искането. Претендира присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Втора колегия на ВАС, намира че искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 242, ал. 2 от АПК. С решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 1496/05.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е отхвърлена жалбата на И. Т. Т. и Т. П. Т. срещу заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на община Бургас. С цитираната заповед на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено изземването на имот – публична общинска собственост, с площ от 451 кв.м., съставляващ реална част от улица между осови точки – о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия подробен устройствен план на [населено място], община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, който се държи без основание от И. Т. и Т. Т.. С решение № 17553 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 6535/2019 г. на ВАС, 5-членен състав, е отхвърлено искането на И. Т. Т. и Т. П. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 1496/05.02.2019 г. по адм. дело № 3421/2018 г. на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд - Бургас. Искането за отмяна е подадено и е отхвърлено на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Съдът е счел, че посочените съдебни актове и писмени доказателства са съществували преди влизане в сила на съдебните решения, чиято отмяна се претендира, както и че те удостоверяват факти и обстоятелства, съществували при постановяването му, които са били известни на искателите, поради което не са ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Спрямо основанието по чл. 239, т. 5 от АПК е посочено, че разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като искателите Трифонови са били надлежно уведомявани и представлявани и са участвали както в първоинстанционното, така и в касационното производство, като са сезирали съответния съд с искане за отмяна на твърдян от него незаконосъобразен административен, съответно - съдебен акт. В последствие с решение № 14603/25.11.2020г по адм. дело № 9998/2020г на ВАС, 5-членен състав, е отхвърлено искането на И. Т. Т. и Т. П. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 1496/05.02.2019 г. по адм. дело № 3421/2018 г. на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд - Бургас. Искането за отмяна е подадено и е отхвърлено на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3,4 и 6 от АПК.Изложени са допълнителни аргументи за отхвърляне на искането за отмяна на посочените нови основания за това. Според чл. 242, ал. 2 от АПК всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1 от АПК се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл. 239. Нормата въвежда отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за отмяна по извънредния способ. По принцип понятието за "основание за отмяна" включва в себе си както фактическото, така и правното основание, т.е. състои се от единството между тях. В чл. 242, ал. 2 от АПК законодателят използва единствено понятието "правно основание" и по този начин го разграничава от общото понятие за "основание" по чл. 239 от АПК, който урежда фактическите основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а съответстващите им правни основания представляват шестте точки на текста. С новелата на чл. 242, ал. 2 от АПК се установява ограничение във възможността да се заяви повторно искане за отмяна при отречено от съда право на отмяна на същото правно основание. Целта на кодекса е да обезпечи стабилитета на съдебния акт, който е бил предмет на вече разгледано искане за отмяна. Доколкото нормата е ограничителна, тя не може да се тълкува разширително и обвързва съда по отмяната в преценката му за допустимостта на последващо предявеното искане. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в определение № 12766 от 19.12.2023 г. по адм. дело № 9107/2023 г., 5 чл. с-в, определение № 12768 от 19.12.2023 г. по адм. дело № 9069/2023 г., 5 чл. с-в, и др. Исканията за отмяна по адм. дело № 6535/2019 г. и адм. дело № 9998/2020 на 5-членен състав на ВАС и по настоящото дело се основават на еднакви правни основания. Налице е и произнасяне на съда на същите правни основания, на което се основава и искането за отмяна по настоящото дело. В случая съществува отрицателна процесуална предпоставка, която прави искането недопустимо. Поради недопустимостта на искането на релевираните правни основания то следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство - прекратено. С оглед на обстоятелството,че в молбата за отмяна се съдържа и отправено до съда искане за отмяна или евентуално прогласяване на нищожност на Заповед № 802/15.04.2015г на Кмета на Община Бургас,същото следва да се остави без разглеждане,с оглед на обстоятелството,че е налице формирана сила на пресъдено нещо/чл.297 ГПК вр. чл.144 АПК/ относно законосъобразността на посочения индивидуален административен акт с влязло в сила решение № 1496/05.02.2019 г. по адм. дело № 3421/2018 г. на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд – Бургас,поради което и спорът не следва да бъде пререшаван. По отношение на искането за сезиране на Конституционния съд на Република България за обявяване противоконституционността на чл.16 ал.1 ЗУТ на основание противоречието му с чл.17 вр. Чл.5 вр. Чл.117 и сл. Конституцията на Република България с оглед предмета на спора в настоящето производство/ чл.239 и сл. АПК/ същото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение,като не попадащо в обхвата на чл.150 ал.2 от Конституцията на Република България. С оглед изхода на настоящото производство, основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на Община Бургас на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 249 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.