Определение № 3536 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2172/2023 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.282,ал.2 – ал.6 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу въззивно решение № 199 /16.11.2022 по гр.д. № 261 /2022 на Бургаския апелативен съд, в частта, с която с него като е потвърдено решение № 318/12.10.2021 по гр.д. № 961/2016 на Бургаския окръжен съд в една част и е отменено в друга, е отхвърлен предявеният като частичен иск на М. Д. Д. срещу Г. А. А. за разликата над 1 250 лева до частично предявения размер 199 100 лева от общо 212 000 евро – обезщетение за неоснователно обогатяване и М. Д. Д. е осъден да заплати на Г. А. А. 483 лева разноски по делото. Г. А. А. не е обжалвал въззивното решение в частта, с която искът срещу него е уважен частично. Г. А. А. иска от ВКС да разпореди спиране на изпълнението по две изпълнителни дела – и.д. № 77 /2023 на ДСИ Царево и ИД №1002 /2022 на ДСИ Бургас до влизане в сила на решение по настоящото дело на ВКС. Г. А. твърди, че по двете изпълнителни дела са направени описи и ще продават два негови имота въз основа на изпълнителен лист 261/10.05.2020 по гр.д. № 98/2011 на БОС и изпълнителен лист от 29.11.2019 по в.гр.д. № 131/2018 на БАС, Г. А. прилага две удостоверения от ЧСИ М. Г. с рег. № 862 и район на действие СГС, от които е видно, че по изп. дело 6 /2014 на ЧСИ е представен от взискателя „Булукрайн–ММ“ ООД, правоприемник на Д. Д., М. Д. и М. Д. Д. изпълнителен лист по в.гр.д. № 131/2018 на БАС, по силата на който Г. А. А. дължи посочени парични суми. Настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна поради следното: По реда на чл.282, ал.2-ал.6 ГПК може да се иска спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение, което е обжалвано пред ВКС. В случая е обжалвано въззивно решение № 199 /16.11.2022 по гр.д. № 261 /2022 на БАС в отхвърлителната част, с която предявеният иск не е уважен, а отхвърлен. Посочените от Г. А. А. изпълнителни дела са образувани по изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело (в.гр.д. № 131/2018 на БАС), различно от гр.д. № 261 /2022 на БАС и то преди постановяване на въззивното решение, а и на решението по първоинстанционното гр.д. № 961 /2016 на БОС, поради което ВКС не разполага с правомощия да спре изпълнението по изпълнителните дела, по които този изпълнителен лист е представен. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени предвидените в разпоредбата на чл.282,ал.2-ал.6 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението по друго гражданско дело, различно от това, по което е обжалваното въззивно решение. Воден от изложеното съдът