Определение № 44 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2412/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 8162 от 15.06.2020 г., депозирана по пощата на 12.06.2020 г. от „Аеропак Инженеринг” ООД, ЕИК[ЕИК], срещу разпореждане от 24.02.2020 г. по в.гр.д. № 1721/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, в частта, с която е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на К. Н. Б. срещу „Аеропак Инженеринг” ООД за сумите 27 000 евро и 6 500 евро, ведно със законната лихва от 27.09.2011 г., по решение от 30.04.2015 г. по в.гр.д. № 1721/2014 г. на САС, ГК, II състав. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното осъдително въззивно решение. Твърди се, че след като срещу решението е подадена касационна жалба, която все още е в процес на администриране, то издаването на изпълнителен лист е преждевременно. Частният жалбоподател е основал искането за отмяна на атакуваното разпореждане и на мотивите към определение по ч.гр.д. № 4467/2019 г. на САС, с което е отменено предходно разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист и е постановено обезсилването му, а подадената от К. Б. молба по чл.405 ГПК, с вх. № 63909 от 09.05.2018 г., е оставена без уважение. В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от К. Н. Б., чрез процесуален пълномощник, с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.407, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.404, т.1, предл.второ ГПК. За да постанови атакуваното разпореждане, съдията-докладчик от Апелативен съд – София е приел, че решението, въз основа на което се иска издаване на изпълнителен лист, е осъдително, на въззивен съд, предвидено е изрично като изпълнително основание в чл.404, т.1, предл.второ ГПК, редовно е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищцата К. Б. срещу „Аеропак Инженеринг” ООД. Разпореждането е валидно, процесуално допустимо и правилно. Софийският апелативен съд се е произнесъл по молбата за издаване на изпълнителен лист съобразно функционалната си компетентност по чл.405, ал.2, предл.трето ГПК. Правилно е констатирал, че актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответното дружество /сега частен жалбоподател/. Доводите в частната жалба за преждевременно издаване на изпълнителния лист, не могат да бъдат споделени, тъй като осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение – чл.404, т.1, предл. второ ГПК, а съгласно чл.282, ал.1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. Всъщност, тези доводи са относими към изпълнителното основание по чл.404, т.1, предл. първо ГПК, по което са изложени принципни мотиви от САС при отмяна на първоначално разпореденото, но от некомпетентен съд /СГС/, издаване на изпълнителен лист. Частната жалба /неточно наименована частна касационна жалба/ не би могла да се преценява като молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, каквито доводи се съдържат в т.4, стр.2 от нея. С неподлежащото на обжалване определение на САС по ч.гр.д. № 4467/2019 г., с което е оставена без уважение първоначалната молба на ищцата за издаване на изпълнителен лист, не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Това определение не попада в обхвата на актовете, спрямо които е допустим извънинстанционен контрол, като способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на делото, нито е акт, свързан със съдебното производство, ползващ се със сила на пресъдено нещо. В настоящото производство не следва да се преценяват основанията за допускане на касационно обжалване, поради неприложимост на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, нито да се обсъждат доводите на дружеството – частен жалбоподател в постъпилите извън срока по чл.407, ал.1 ГПК частни жалби, насочени срещу същото разпореждане на Апелативен съд – София. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение