Определение № 9981 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. М. Й., чрез процесуален представител адв. А. Михайлов, срещу Определение № 17392/08.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3161/2026 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. М. Й. за прекратяване по реда на чл. 256 от АПК на неоснователно бездействие на полицаите Р. Д. и Т. Н. - полицейски служители при 05 Районно управление /РУ/ - Бургас, извършено на 03.01.2026 г. по повод твърдение за неизпълнение на съдебно решение № 20855 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 20231110131390 по описа за 2023 г. на СРС, 83-ти състав, в гр. Бургас, [адрес] и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилни изводите на съда, че исканата защита се отнася до изпълнение на влязло в сила съдебно решение и следва да се реализира единствено по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, чрез съдебен изпълнител. Според частния жалбоподател неправилно АССГ е приел, че полицейските органи нямат задължения да издадат разпореждане до нарушителя при липса на съдебен изпълнител, както и че преценката за наличието на престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс /НК/ е изцяло в правомощията на Прокуратурата. Счита, че съдът неправилно е тълкувал чл. 64 и чл. 67 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. За неправилен счита и извода за липса на продължаващо бездействие. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответните страни Р. Д. и Т. Н. полицейски служители при 05 РУ - Бургас не депозират отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд e приел, че е сезиран с жалба с твърдения за неоснователно бездействие на полицейски служители при 05 РУ - Бургас – Р. Д. и Т. Н., които не са изпълнили действия от Механизъма за работа между институциите по случаи на деца в родителски конфликт. Жалбоподателят се е позовавал на Решение № 812104-407/27.09.2024 г., издадено на основание чл.28, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, във вр. с чл.5, ал.1 от Вътрешните правила за организация на работата в МВР като посочил, че при подобни ситуации за служителите на МВР възникват конкретни фактически действия. При така изложеното съдът е приел за установено от фактическа страна, че с Решение № 20855/15.12.2023 г. по гр. дело № 20231110131390 по описа за 2023 г. на СРС, 83-ти състав, в производство по реда на чл. 530-541 от ГПК, образувано по предявен от В. М. П. срещу М. М. Й. иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/, е утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 СК за споделено упражняване на родителските права от родителите В. М. П. и М. М. Й. по отношение на детето им И. М. Й.. Уредени са личните отношения, като в т. 2. 1. от споразумението е предвидено,че майката ще се грижи детето, като последното ще има местоживеене, съвпадащо с местоживеенето на майката. Съгласно т.2.2. от споразумението бащата ще взима и вижда детето три дни от всяка седмица /по договорка с майката/, преди и след приключване на училищните и/или извънкласните допълнително образователни дейности в съответния ден, като ще го връща на адреса на майката през зимата до 20 часа, а през лятото до 21 часа. Бащата ще взима и връща детето от и на местоживеенето на майката и всеки първи и трети петък за уикенд, до неделя /от 11 часа сутринта в петък до 20 часа в неделя/. На 03.01.2026 г. молителят се опитал да упражни родителските си права, като същият е бил на адрес гр. Бургас, [адрес], заедно с К. Д. и А. Е.. Целта на посещението на Й. е била да вземе детето си за определения в решението на съда първи уикенд от месеца. Жалбоподателят твърди, че поради категоричен отказ на майката да изпълни решението, на място били извикани служители на МВР. М. Й. е изискал от служителите на реда да документират фактическата обстановка и да предприемат действия по закон, но те категорично са отказали да съставят какъвто и да е документ. При така установеното от фактическа страна АССГ от правна страна е приел, че изпълнението на влязло в сила решение се осъществява по реда на ГПК, със съдействието на съдия - изпълнител. Посочил е, че правото на защита по реда на чл. 256 от АПК не включва фактически действия, които са във връзка с изпълнение на влезли в сила административни или съдебни актове, тъй като защитата спрямо тях е по друг ред. Съдът е приел, че както е посочено в Решение № 812104-407/27.09.2024 г. на Директора на „ПНД- МВР“, издадено на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ, при постъпване на сигнал за неизпълнение на съдебно решение, изпратените на място служители на МВР установяват дали присъства съдебен изпълнител и дали има образувано изпълнително производство. При наличие на съдебен изпълнител му се оказва съдействие за изпълнение на решението. Докато съдебният изпълнител не пожелае намесата от страна на полицията, служителите обезпечават обществения ред на мястото. Във връзка с твърденията за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, съдът е посочил, че не е в правомощията на служителите на МВР да направят преценка за наличието на престъпление, доколкото това е в изричните правомощия на Прокуратурата, а нормата на чл. 4 от ЗМВР, на която се позовавал жалбоподателят, не представлява норма, от която пряко да произтичат права на служители на МВР, които да не се нуждаят от опосредяващо волеизявление. За неоснователно първоинстанционният съд е приел позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 67 от ЗМВР. В тази връзка е посочил, че преценката за наличието на достатъчни данни за наличие на престъпление не е в правомощията на полицейските служители, които отново имат изцяло изпълнителски функции по отношение на указания, дадени от прокурор или разследващ полицай. При подаден сигнал за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, единствено в правомощията на прокурора е преценката за наличието на достатъчно данни за престъпление, т. е. ролята на служителите на МВР е изцяло изпълнителска и отново е налице опосредяване чрез необходимост от сезиране на Прокуратурата. В заключение съдът е направил извод, че законовите средства за защита на жалбоподателя в случаи на неизпълнение на съдебно Решение № 20855 от 15.12.2023 г. по гр. дело № 20231110131390 по описа за 2023 г. на СРС, 83-ти състав, са други – по реда на изпълнителното производство по ГПК или чрез сигнал до Прокуратурата за престъпление по чл. 182 от НК. Поради това редът за защита по чл. 256 от АПК срещу действия на полицейски органи по ЗМВР, които в посочените случаи имат изцяло изпълнителски функции, за които е необходимо опосредяване чрез волеизявления за други органи или длъжностни лица, е изключен. Определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи, регламентирана в чл. 256 от АПК е неприложима, тъй като не е налице задължение за действие на полицейски органи, което да е предмет на защита по този ред. Съгласно чл. 256 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове – ал. 1. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14 - дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му – ал. 2. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането – ал. 3. Разпоредбата на чл. 256 от АПК регламентира исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответния административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Целта е да се осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Необходимо е с преустановяване на бездействието, целеният правен резултат да възникне пряко в правната сфера на потърсилия защита. Предмет на оспорване по реда на чл. 256 от АПК е неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон. За да е налице основанието на тази норма на АПК е необходимо задължението на административният орган да произтича пряко от правната норма, а не опосредено от друго, допълнително волеизявление. В случая се оспорва бездействие на полицейски служители при 05 – РУ - Бургас да изпълнят задължения по чл. 64 и чл. 67 от ЗМВР. Конкретният повод да се поиска извършването на тези действия от полицейския орган е непредаването на дете на родител за упражняване на родителски права на баща – режим на лични отношение, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. От изложеното в жалбите до съда /първоинстанционната и частната/ е видно, че според жалбоподателя полицейските органи е следвало, след като са констатирали неизпълнение на съдебното решение, т.е. отказа на другия родител да предаде детето, да издадат полицейско разпореждане към нарушителя за преустановяване на противоправното поведение и за осигуряване изпълнението на съдебно решение; Административният орган следва да организира, ръководи и контролира ефективни полицейски действия, насочени към незабавно пресичане на престъплението. В това според частният жалбоподател се състои бездействието на органа. Правилно съдът е приел, че изпълнението на влезли в сила съдебни решения се осъществява по реда на ГПК, със съдействието на съдия изпълнител. В конкретния случай от страна на единия родител не се изпълнява съдебно решение за предаване на дете. Редът за изпълнение на такова решение е регламентиран в чл. 528 от ГПК. В това производство полицейските органи, при искане от съдия изпълнител, могат за оказват съдействие – чл. 528, ал. 4. Полицейските органи нямат възложени самостоятелни административни правомощия, за да могат да издават полицейски разпореждания по чл. 64 от ЗМВР. Поради това защитата по реда на чл. 256 срещу такова бездействие е неприложима. Относно неизпълнение на задължение по чл. 67 от ЗМВР, касационната инстанция намира, че тази разпоредба е обща и предвижда, задължения полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. За престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия – чл. 193а от НПК. В случая няма никакви данни, че пострадалият е подал тъжба. При отказ за изпълнение на съдебно решение за предаване на дете, не е налице задължение за действие по чл. 67 от ЗМВР на полицейския орган, което да е предмет на защита по реда на чл. 256 от АПК, защото пострадалия има право на тъжба и може да упражни това право по предвидения за това процесуален ред. Полицейският орган няма административни правомощия, т. е. дейността на полицейските органи в тази хипотеза не е административна, поради което защитата по чл. 256 от АПК е неприложима. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение