Определение № 10986 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. К. Х., чрез адв. Методиева като процесуален представител против определение № 1526 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 512/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № АБ-51/09.05.2023 г. на кмета на община Сандански за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ III-393, УПИ IV-393, УПИ VIII-392 и УПИ IX-430, като от тях се образува нов УПИ XIV-392, 393, 430 „за производство на ел. енергия от фотоволтаични модули“, кв. 33 по плана на [населено място], община Сандански и се променя отреждането по действащия план от зона „Жм“ – „За жилищно строителство“ в зона „Пп“ – „Производство на ел. енергия от фотоволтаични модули“ с предвиждане за ниско свободно застрояване при показатели Пл до 80%, Кинт до 2.5, като недопустима, а производството по делото е прекратено в тази част. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на оспорващия. Ответникът - „ПА Солар“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Симеонов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници не вземат становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че по отношение на жалбоподателя Я. К. Х. не е налице правен интерес от оспорване на административния акт. Посочва, че изменението на регулационния план не засяга улицата между процесните имоти и този - собственост на оспорващия. Излага съображения за спазване на правилото по чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ за отстояние на предвиденото застрояване към уличната регулация на имота, поради което достига до извод за неприложимост на правното основание на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, относимо към предвиждания за намалени разстояния между съседни имоти през улица. Приема, че жалбоподателят не е заинтересован от оспорване на заповедта поради промяната в предназначението на имота, доколкото не е непосредствен съсед на тези, които са предмет на плана, а е съседен през улица. По тези съображения оставя без разглеждане жалбата поради липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Със специалната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2, изм., ДВ, бр. 16/2021 г.), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т. 3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5). Жалбоподателят Я. К. Х. се легитимира като собственик на УПИ IV-391, кв. 40 по плана на [населено място], който е съседен през улица на новобразувания УПИ XIV-392, 393, 430 „за производство на ел. енергия от фотоволтаични модули“. Това обстоятелство изключва възможността за определянето му като лице с правен интерес от оспорване на акта в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като неговият имот е извън предмета на плана. В случая не се установява с одобреното изменение на ПУП - ПРЗ да се създава свързано застрояване между съседни имоти с някой от тези, предмет на разработката, което е и обективно невъзможно предвид това, че УПИ IV-391 е разположен през улица спрямо засегнатите от административния акт, поради което не намира приложение и нормата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Условието по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ за притежаване качеството заинтересовано лице е относимо към промененото предназначение на имотите, предмет на плана, които притежават обща регулационна граница с този на оспорващия. В случая разположението му през улица също изключва и тази хипотеза. Не се установяват и въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на Х. съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Следователно, по отношение преценката за наличие на правен интерес на изследване подлежи единствено въпросът за приложението на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ - допускането с плана на намалени разстояния между УПИ XIV-392, 393, 430 „за производство на ел. енергия от фотоволтаични модули“ и УПИ IV-391, собственост на жалбоподателя. От представената по делото с административната преписка графична част на заповедта се установява, че предвиденото застрояване на новия УПИ XIV-392, 393, 430 към улица с о.т. 178 – о.т. 191, през която е и УПИ IV-391, е на разстояние 3,02 м. В съдебния акт липсва обосновка защо преценката дали оспорващият попада в кръга на заинтересуваните лица е извършена спрямо чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ, относим към определяне на разстояние от най-малко 3 метра от външната линия на застрояване от уличната регулационна линия към улиците от първостепенната мрежа, за улици от трети клас (районни артерии). За определянето на улицата именно от този клас не са представени доказателства по делото. В тази връзка изводът на съда за спазване на отстоянието, предвидено в посочената норма е необоснован. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. Нормата на чл. 35, ал. 1 ЗУТ определя този принцип за приложим и относно разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти. На още по-голямо основание следва да се приеме, че по отношение изискванията за разстояния между жилищни и нежилищни сгради в съседни имоти през улица са приложими правилата за разстояния между жилищни сгради. По силата на чл. 127, т. 4 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, фотоволтаичните системи са обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и затова те представляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 139 и чл. 140 от цитирания подзаконов нормативен акт разрешение за строеж за обектите по чл. 127, т. 2, 3, 4 и 5 се издава въз основа на одобрени технически проекти, които се съгласуват и одобряват при условията и по реда на ЗУТ. Следователно, фотоволтаичните системи представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ и в тази връзка за изграждането им са приложими правилата и нормативите на ЗУТ. В случая с одобреното изменение на ПУП - ПРЗ е предвидено ниско свободно застрояване във връзка с промененото предназначение на новообразувания УПИ "за производство на ел. енергия от фотоволтаични модули", което сочи на предвидено застрояване с фотоволтаична система, като по отношение изискванията за спазване на необходимите отстояния спрямо регулационните граници и съществуващото застрояване в съседни имоти, вкл. през улица, същата следва да се третира като нежилищна сграда. Според твърденията на оспорващия в собствения му УПИ XIV-391 е изпълнена двуетажна масивна жилищна сграда, въведена в експлоатация, отразена в скица № 616 от 13.07.2023 г. От съда не е изследвано разстоянието между тази сграда и предвиденото застрояване в новообразувания през улицата УПИ XIV-392, 393, 430. С оглед изложеното изводът за недопустимост на оспорването поради неизпълнение на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е направен без да е изяснена фактическата обстановка по делото и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не са събрани и обсъдени необходимите доказателства от значение за преценката относно наличието или липсата на правен интерес за жалбоподателя да оспори заповедта, което препятства проверката на направеното заключение за недопустимост на оспорването му. След като изпълни задължението си да установи фактическата обстановка по делото, включително и чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд следва да извърши преценка на допустимостта на жалбата, респективно при липса на процесуални пречки - да се произнесе по нейната основателност. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на Я. К. Х. съобразно дадените по-горе указания. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение