Определение № 4433 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 280/2024 г.

С определение №.2461/20.10.23 по г.д.№.548/23 на ОС Пловдив молбата на Г. О. Б. за изменение на решение №.751/2.06.23 по г.д.№.548/23 на ОС Пловдив в частта за разноските е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна жалба от Г.Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че възнаграждението неправилно е присъдено, тъй като в договора за правна защита и съдействие между ответната страна А.Ц. и упълномощения от него адвокат В.С. липсва конкретизация на коя от изброените в закона хипотези е предоставено безплатното представителство. Адв. В. С. - пълномощник на А. Т. Ц. с ЕГН [ЕГН] - оспорва жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение съдът, с оглед изхода на спора, е присъдил на основание чл.38 ЗА на пълномощника на А.Ц. – адв.В.С., 974,75лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за въззивното производство. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА. Не е необходимо страната да установява и доказва съответното основание от визираните в тази разпоредба за предоставяне на правната помощ - поради което и евентуална липса на конкретизация на приложимата хипотеза на чл.38 ГПК /какъвто е разглеждания случай/, е без значение за основателността на искането. След като делото е решено в полза на представляваната безплатно по реда на чл.38 ЗА страна, представено е надлежно пълномощно, удостоверяващо безплатното представителство, защитата е осъществена и своевременно е направено искане от адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение, такова се дължи. Евентуално отразяване при коя точно от визираните в чл.38 ЗА хипотези е уговорено безплатното представителство не би рефлектирало върху отговорността за разноски на загубилата спора страна, тъй като, както вече беше посочено, не е необходимо това основание да се установява и доказва като предпоставка за присъждане на възнаграждение. Размерът му се определя от съда, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената работа – по който начин е процедирал и въззивният съд. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,