Определение № 116 от 23.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 169/2024 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Постъпило е Определение №28/13.02.2024г, постановено от В. А. съдия при Районен съд - Пещера, с което е прекратено производството по НЧХД№160/2023г. по описа на същия съд като делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Прокурор Максим Колев от Върховна прокуратура(ВП) е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора от ВП мнение, намери следното: Съгласно приложените материали, е видно, че съдиите от Районен съд - Пещера, са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки предпоставки по чл.29, ал.2 НПК, предвид обстоятелството, че същите работят в един и същи орган на съдебната власт с майката на частната тъжителка А. С. К., което би довело до съмнение в безпристрастността и обективността на съдиите при Районен съд - Пещера при разглеждане и решаване на процесното дело. Настоящият състав на ВКС констатира, че от формална гледна точка действията им намират опора в разпоредбата на чл.43, т.3 НПК - съдът, на който делото е подсъдно по общите правила, не може да образува състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е Районен съд - Пазарджик. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение