Решение № 3340 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от Н. А. Н., срещу решение № 9424/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 6657/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), както и срещу Определение № 17402/21.05.2025г., постановено по същото дело. Касаторът Н. Н. развива доводи за неправилност на обжалваното решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № ЛДЖ-24-16/07.05.2024 г. от 24.06.2024 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет ( ИВСС). Твърди, че съдебното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което се отмени решението на инспектор от ИВСС и връщане на преписката за ново произнасяне, с указания по приложението на закона. Ответникът - инспектор в ИВСС, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Кирилова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът Районен съд – Варна, представя молба, с характер на писмен отговор, в която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не представя становище по частната жалба. Ответникът Административен съд – Шумен не изразява становище по касационната и по частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба и за оставяне в сила на обжалваните решение и определение на АССГ Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. А. Н. срещу Решение № ЛДЖ-24-16/07.05.2024 г. от 24.06.2024 г. на инспектор в ИВСС. Жалбоподателят иска отмяна на решението на инспектор от ИВСС с доводи, че не е компетентен да се произнася относно действията на председателя на Районен съд Варна, който е осъществил достъп до нахд № 2256/2020 при РС-Варна и нахд № 1673/2021 г. по описа на РС – Варна, към които са приложени кнахд № 840/2022 г. по описа на Административен съд - Варна и кнахд № 2450/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, тъй като счита, че относно незаконосъобразното обработване на личните му данни следва да се произнесе Комисията за защита на личните данни ( КЗЛД). По отношение на действия на съдии от Районен съд – Варна и Административен съд – Шумен решението на инспектор от ИВСС се обжалва с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон Незаконосъобразните действия по обработване на личните данни на Н. от съдии от Административен съд - Шумен и Районен съд – Варна, се твърди, че са осъществени при изпълнение на определение № 502/11.04.2024 г., постановено по канд № 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, образувано на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 7 и ал. 2, т. 3 и т. 7 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с искане за възобновяване и отмяна на решенията, постановени по анд № 2256/2020 г. и анд № 1637/2021 г. по описа на РС-Варна. С посоченото определение № 502/11.04.2024 г. по канд № 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, като ответници в производството, образувано по молба за възобновяване, са конституирани РС - Варна и Административен съд – Варна, при което с връчване на призовки и изпращане на всички доказателства на Административен съд - Варна и РС – Варна е дадена възможност на председателите им да се запознаят с тяхното съдържание, в което се включват и личните данни на жалбоподателя: три имена, адрес, ЕГН, психичен статус и др. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, с оглед правомощията на ИВСС по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, съгласно който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт. Позовал се е и на чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която норма, при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда, при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до Инспектората в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Тази жалба, според чл. 38в, ал. 1 от ЗЗЛД, се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. От фактическа и правна страна първоинстанционният съд е приел за установено, че в Административен съд - Шумен е образувано канд № 123/2024 г. по искане за възобновяване и отмяна на решенията, постановени по анд № 2256/2020 г. и анд № 1637/2021 г. по описа на РС-Варна. С определение № 502/11.04.2024 г., постановено в закрито заседание, съдията-докладчик е конституирал страните по делото, насрочил е делото за разглеждане в публично съдебно заседание и разпоредил препис от молбата за възобновяване, уточняващите молби и приложените към тях писмени доказателства да се изпрати на ответните страни, за становище в 14-дневен срок. Като ответници в производството са конституирани Административен съд - Варна, Районен съд - Варна и ОДМВР - Варна. С решение № 653/14.05.2024 г. е отхвърлено като неоснователно искането за възобновяване. При постановяване на определение № 502/11.04.2024 г. по канд 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, по силата на което като ответници в производството са конституирани Административен съд - Варна и Районен съд - Варна и са им изпратени преписи от искането за възобновяване, уточняващите молби и приложените към тях писмени доказателства, като по този начин им е предоставен достъп до личните данни на молителя, АССГ е приел, че АС Шумен има качеството на администратор на лични данни, съгласно чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и същият обработва личните данни на жалбоподателя във вр. с разглежданото дело. АССГ е достигнал до извод, че не са нарушени правата на Н. Н., произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработване на данните му. За да обоснове този си извод АССГ се е позовал на предвиденото в чл. 6,§ 1, б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 основание, съгласно което обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Именно в изпълнение на процесуалните си задължения и в съответствие с правомощията по чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, приложимо съгласно чл. 63в от ЗАНН и в съдебното производство, образувано по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН, съдията докладчик е постановил определение № 502/11.04.2024 г. с посоченото вече съдържание. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд правилно е приел, че констатациите и изводите в обжалваното решение на инспектора при ИВСС за липса на нарушение по чл. 38б от ЗЗЛД са обосновани и съответстват на обективната истина. Районен съд – Варна и Административен съд - Шумен, като администратори на лични данни по никакъв начин не са извършили нарушения на която и да е правна норма от вътрешното право или правото на ЕС при обработване на лични данни на лицето – жалбоподател, респективно на нормата на чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, при нарушаване на правата по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда, при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи, при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората, в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Н. Н. се е възползвал именно от това си право, но в производството по делото не е установено извършено нарушение на разпоредбата от страна на Районен съд – Варна и Административен съд - Шумен. Изпращането на съдебни дела на друг съд във връзка с производство по възобновяване по реда на чл. 73 във вр. с чл.70 от ЗАНН, както и на сезиращ съда акт (искането за възобновяване), уточняващи молби и приложените към тях писмени доказателства на насрещните страни в съдебното производство, по никакъв начин не представлява незаконна обработка на лични данни. Доводите на касатора, развити в жалбата, за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неизвършването на разпити на съдии, са изцяло неоснователни и не променят възприетите от съда правни изводи. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК, без да е необходимо преповтарянето им. Предвид изложеното, не са налице твърдените касационни основания за отмяна на атакуваното решение и то следва да се остави в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира че частната жалба на Н. А. Н. е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение № 17402 от 21.05.2025 г., постановено по адм. д. 6657/2024 г. по описа на АССГ е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 9424/18.03.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с която част съдът е осъдил Н. да заплати на Инспектората към ВСС разноски в размер на 100 лв. Определението на АССГ е правилно. В производството пред първоинстанционния съд ИВСС е бил представляван от Ф. Димов - директор на дирекция „Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси в ИВСС“, с пълномощно от инспектор от ИВСС. Съгласно чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Процесуалното представителство на ИВСС, като ответник в първоинстанционното производство, е осъществено от пълномощник, в съответствие с изискванията на чл. 17 ал. 3 АПК във вр. с чл.32 т.3 ГПК. Представители на страните по пълномощие по чл. 32, т. 3 ГПК могат да бъдат не само юрисконсултите, но и други служители с юридическо образование в учреждението. В случая, пълномощникът на ИВСС се е легитимирал по делото като представител по пълномощие, с пълномощно, което е надлежно представено пред съда и съдържанието му е в съответствие с изискванията на чл. 33 ГПК, поради което, както правилно е приел и АССГ, е налице основание за определяне на разноски в полза на ИВСС. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на Инспектората към ВСС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) евро за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,