Определение № 9801 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Б. В. Х., с [ЕГН], подадена чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 6856/05.08.2025 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. д. № 460 по описа за 2025 г. на този съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на Б. В. Х. с вх. № 9688/15.07.2025 г. за изменение на Решение № 6252/01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 460/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта на разноските и е оставено без уважение искането на Б. В. Х. за присъждане на разноски. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото е постановено при противоречие със смисъла на закона. Излага подробни съображения, че за всеки от исковете – главния и този за мораторна лихва, се дължи отделно възнаграждение. Иска определението да бъде отменено и Агенция „Митници“ да бъде осъдена да му заплати разноски за адв. възнаграждение в размер на 1 000 лева и 10 лева за заплатена държавна такса. Ответникът по ЧЖ - оспорва основателността. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки доводите на страната и събраните доказателства, прецени ЧЖ като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото и в законоустановения срок. Разгледана по същество ЧЖ е неоснователна. С искова молба от 21.08.2023 г. Б. В. Х. е сезирал Административен съд – Хасково с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в прилагането на разпоредбата на чл. 233, ал.8 от ЗМ при издаване на Наказателно постановление №1326/2020 от 26.05.2020 г. от Началник Отдел МРР Южна Морска срещу неизвестен извършител в частта, с която от наследодателя на Б.Х. – И. К. Б., е отнето в полза на Държавата превозното средство, послужило за извършване на нарушението – Влекач, м.Скания 124Л 470 и полуремарке Шмитц, както законната лихва върху главницата, считано за периода от 26.05.2020 г. (датата на деянието до 21.08.2023 г. – датата на исковата молба). Не е предявена претенция за мораторна лихва върху главницата от датата на исковата молба (22.08.2023 г.) до датата на окончателното плащане. С Решение № 1764/24.04.2024 г. по адм.д. № 949/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, потвърдено с решение № 13228/05.12.2024 г. по адм.д. № 6364/2024 г. на ВАС, съдът е уважил и двете претенции и е присъдил разноски в полза на ищеца, в размер на 4110 лв. На 12.02.2025 г. сумите по претенцията са изцяло заплатени на взискателя. На 28.02.2025 г. е заведена нова искова молба за мораторна лихва върху същата главница, но този път за периода от деня следващ подаването на исковата молба до деня преди окончателното изплащане на сумата в размер на 4321 лeва. Поискани са разноски в размер на 1000 лева. Ответникът - Агенция Митници е признал иска и оспорил искането за разноски, като е посочил, че не е дал повод за отделното завеждане на исковата претенция и че искането за разноски представлява злоупотреба с право. С Решение № 6252/01.07.2025 г. по адм. дело № 460/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково съдът е уважил исковата претенция и е присъдил разноски в размер на 10 лв. за държавна такса в полза на ищеца, като е оставил без уважение искането за разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение с мотиви за недаване на повод от страна на ответника за завеждането на делото и злоупотреба с право. Х. е подал молба с вх. № 9688/15.07.2025 г. за изменение на Решение № 6252/01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 460/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта на разноските, като е поискал присъждане и на адв. възнаграждение в размер на 1000 лева. С обжалваното определение решението е изменено, като е оставено без уважение искането на Б. В. Х. за присъждане на разноски и е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта на разноските. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. На основание чл. 144 от АПК по въпроса за отговорността за разноски се прилага субсидиарно текстът на чл. 248, ал. 1 ГПК, който е във връзка с чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Агенция „Митници“ не е давала повод за завеждане в отделно производство на акцесорната претенция за лихва, която следва изцяло главницата. Непредявяването на акцесорната претенция в производството по разглеждане на основателността на главната претенция се дължи на пропуск на ищеца, което не следва да води до обогатяване на последния. В случая безспорно се установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Също така задължението не е било изискуемо преди уважаването на главната претенция с Решение № 1764/24.04.2024 г. по адм.д. № 949/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, потвърдено с Решение № 13228/05.12.2024 г. по адм.д. № 6364/2024 г. на ВАС. Налице е и втората предпоставка – признание на иска. Определението като правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение