Определение № 130 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2013 г.

Постъпила е молба от Т. А. И., В. Н. И. - Т. и Я. Г. Т., трите от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. Д., с искане да бъде допълнено определение №377 от 17.06.2013 г. по ч. гр.д. № 3105/2013 г., на ВКС, ІV г.о. като им се присъдят деловодни разноски. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение по частна жалба на Т. А. И., В. Н. И. - Т. и Я. Г. Т. е отменено определение №250 от 06.03.2013 г. по гр. дело №627/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Прието е, че според разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Оттук следва, че то е неоттегляемо. С него се определя отговорността за разноските по делото, т.е. разрешава се материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. По тази причина защитата срещу неправилното определение по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските може да се постигне по реда на инстанционния контрол чрез обжалване, но не и чрез изменението му от същия съд. Разноски в производството по спора за деловодните разноски не се дължат. Ето защо съдът не е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, а е преценил, че такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.