Определение № 353 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1210/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. И. М. от [населено място] срещу определение №30 от 05.02.15г. по т.д.210/15г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.2 75, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане молбата на Е. М. за отмяна на на влязлото в сила определение №593 от 20.09.2013г. по ч.т.д. №2908/13г. на Върховен касационен съд, ТК, ІІт.о. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че постановеното определение - предмет на молбата по чл.303 ГПК, с което е потвърдено разпореждане от 10.05.2013г. по ч. гр. д. №4244/12г. на САС, с което е върната частната касационна жалба на настоящият жалбоподател против определение от 23.11.2012г. по ч. гр.д. №4244/12г. на САС не попада в обхвата на актовете подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционния контрол, тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се установява съществуването или несъществуването на твърдяното материално право. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК,ІІ т.о. е било образувано по молба/ озаглавена иск/ на Е. М. за отмяна на влязлото в сила определение №593 от 20.09.2013г. по ч.т.д. №2908/13г. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о. С определението, чиято отмяна се иска, състав на ВКС е потвърдил разпореждане на САС, с което е върната частната касационна жалба на настоящият жалбоподател против определение от 23.11.2012г. по ч. гр.д. №4244/12г. на САС. При тези фактически данни, правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о., че отправеното искане е недопустимо. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения- изрично чл.303 ГПК. Основна характеристика на тези актове на съда е това, че те се ползват със сила на пресъдено нещо.Поради това и правно необосновано е развитото от страната разбиране, че чл.303 ГПК не съдържа подобно изискване. Определенията, доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При упражняване на инстанционен контрол върху правилността на разпореждане за връщане на частна касационна жалба, съставът на ВКС не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото, нито е третирал материалноправните отношения между страните във връзка с повдигнатия правен спор. В тази насока законосъобразни са изводите на състава на ВКС, ІІ т.о., основани на формираната трайна практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 и 2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение