Определение № 109 от 05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 738/2020 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба вх.№2810 от 28.05.2018г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от П. М. Ц. от [населено място], с искане на молителя за определяне на срок на Великотърновския апелативен съд, в който „да се реши казуса“ по в.ч.гр.д.№ 66/2017г. по описа на същия съд. Въззивният съд чрез съдията докладчик е взел становище, че молбата е неоснователна, тъй като производството по в.ч.гр.д.№ 66/2017г., което е било образувано на 10.02.2017г. по частна жалба на молителката, е приключило с окончателен съдебен акт, постановен на 14.02.2017г. В срока за произнасяне се констатира следното: Видно от данните по приложеното в.ч.гр.д.№ 66/2017г. на ВТАпС, производството по същото е било образувано на 10.02.2017г. по частна жалба на молителката и същото е приключило с окончателен съдебен акт – определение №57 от 14.02.2017г., с което жалбата е била уважена. При така установената фактическа обстановка, не следва да се определя срок за произнасяне на Великотърновския апелативен съд по молба с вх. №2810 от 28.05.2018г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. Производството по в.ч.гр.д.№ 66/2017г. на ВТАпС е приключило с влязъл в сила съдебен акт и молбата с правно основание чл.257 ГПК се явява неоснователна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на молителката, изложени в молбата по чл.257 ГПК, за липса на произнасяне и по друга нейна молба във връзка с гр.д.№ 636/2009г. по описа на ОС Велико Търново, са извън предмета на в.ч.гр.д.№ 66/2017г. на ВТАпС и в частност на настоящото производство, а същевременно и липсва отправено до настоящия съд искане в тази връзка. Поради това в рамките на настоящото производство не се дължи произнасяне по тези доводи. С оглед на изложеното и на основание чл. 257, ал. 2, пред. 2 ГПК молбата следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, съдът