Определение № 88 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация за производство и търговия “Изгрев“, представлявана от С. Т. Й., чрез адвокат К. Г., срещу въззивно решение № 138/11.06.2020 г., постановено от Старозагорски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1616/2019 г. по реда на чл. 247 ГПК. Касаторът излага доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност поради нарушение на процесуалния закон. Насрещната страна Г. П. С., чрез адвокат И. Н. – Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Въззивният Старозагорски окръжен съд постановил въззивно решение № 54/13.02.2020 г. по въззивно гр.д. № 1616/2019 г. Земеделската кооперация за производство и търговия “Изгрев“, представлявана от С. Т. Й., чрез адвокат К. Г., е поискала от въззивния съд да поправи допусната грешка в горния съдебен акт, че същото не подлежи на касационно обжалване. Старозагорският окръжен съд квалифицирал молбата по чл. 247 ГПК и постановил решение № 138/11.06.2020 г, с което отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в указаната част от своето въззивно решение от 13.02.2020 г. По характера си този акт е постановен е такъв по чл. 253 ГПК и, като такъв не подлежи на обжалване. Със съдебното решение съдът се произнася по съществото на спора, на кого се възлагат разноските и то подлежи ли на обжалване и пред кой орган. В частта относно съществото на спора може да се изменя от съда, който го е постановил с решение, поради допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК и да го допълва по реда на чл. 250 ГПК. Решенията по чл. 247 и чл. 250 ГПК подлежат на обжалване с въззивна, съответно касационна жалба. Относно съдебноделоводните разноски съдебният акт има характера на определение, поради което може да се изменя от съда, който го е постановил с определение по чл. 248 ГПК – поради грешка (явна фактическа и такава, допусната поради неправилност) и непълнота. Може да се обжалва с частна жалба по реда, по който се обжалва самото решение. Указанието за обжалваемост на съдебното решение е по характера си разпореждане, поради което, ако е пропуснато или е допусната грешка относно това дали може да се обжалва решението, по какъв ред и пред кой съд, този пропуск или грешка, може да бъде отстранен по реда на чл. 253 ГПК, с разпореждане на докладчика или на председателя на съдебния състав. Актът по чл. 253 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Освен това, съдът може и без изрично допълване/поправяне по посочения ред на съдебното решение в частта отоносно указанието за обжалваемостта му, да приеме и администрира подадена жалба против акта, за който неправилно е указал, че е окончателен или да върне подадена жалба срещу решението, за което неправилно е указал, че подлежи на обжалване, съответно да изпрати жалбата по компетентност на съд, различен от този, за който неправилно е указал. По-горната инстанция също не е обвързана от указанието, дадено в обжалвания акт относно неговата обжалваемост. При така изложеното, Старозагорския окръжен съд на 11.06.2020 г. се е произнесъл с акт, който не е по естеството си решение по смисъла на чл. 247 ГПК и, както е изяснено по-горе, не подлежи на самостоятелно обжалване. Спорът подлежи ли на касационно обжалване въззивното решение № 54/13.02.2020 г. по въззивно гр.д. № 1616/2019 г. (по материалноправния спор), съответно започнали ли са да текат срокове за страните да го обжалват и от кога, ще се разреши при евентуално подаване на касационна жалба и нейното администриране от въззивния съд. КПТ „Изгрев“ следва да заплати на насрещната страна сторените разноски по това дело – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът