Определение № 587 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 541/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. против определение № 2158/17.10.2012 г. по ч.гр.д. № 3619/2012 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба, подадена срещу разпореждането на съдия от Софийски градски съд от 12.06.2012 г. по арх.д. № 22/1999 г. по описа на Стара архива на Софийския градски съд. С обжалваното пред Софийски апелативен съд разпореждане, е оставена без уважение молбата на Д. С. К., заведена с вх. № 61372 от 7.06.2012 г. с искане за изпращане на намиращото се в кориците на цитираното архивно дело гр.д. № 1705/2011 г. на СГС, І-9 състав „на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия”. Апелативният съд е изложил съображения, че обхватът на инстанционния контрол по отношение разпорежданията на съда е регламентиран в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, като на обжалване подлежат онези от тях, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Тъй като обжалваното разпореждане не е от кръга на изброените в посочената разпоредба е прието, че частната жалба е процесуално недопустима. Атакуваното определение е правилно. О. на съдебните актове на съда, с които спорът не се решава по същество, е уредено в чл.274, ал.1 ГПК, според който на обжалване подлежат прекратителните актове и тези, за които това е изрично предвидено. В случая се касае до разпореждане по архивирано дело по повод искане същото да бъде изнесено от архива и изпратено на посочения от Д. К. съд. Изнасянето на дела от архива е регламентирано в чл.74 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Нито в този нормативен акт, нито в ГПК е предвидена обжалваемост на разпорежданията по повод отправени по архивни дела искания. Разпореждането от 12.06.2012 г. на СГС не може да бъде квалифицирано и като прекратително, тъй като на архивиране подлежат само приключили с влязъл в сила съдебен акт дела. Твърденията в частната жалба, че архивираното дело не е приключило и следва да бъде присъединено за съвместно разглеждане с друго висящо дело, не могат да бъдат обсъждани, тъй като преценката дали делото е приключило и дали са налице основания за присъединяването му може да бъде направена или от съда, който е разглеждал архивираното дело или от съда, който разглежда висящото дело, ако бъдат сезирани с такова искане, но са извън предмета на настоящото производство. В обобщение частната жалба е неоснователна и атакуваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение