Определение № 581 от 17.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2533/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане от 29.09.2017г. по ч.гр.д. №5819/2016г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, с което е върната подадената от него частна жалба вх.№13442 от 28.07.2017г. срещу разпореждане от 18.07.2017г. по в.ч.гр.д. №5819/2016г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на действията по администрирането на частната му жалба. Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 01.08.2017г. по ч.гр.д.№5819/2016г. на Софийски апелативен съд подадената от [фирма], [населено място], частна жалба вх. №13442 от 28.07.2017г. е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Съобщение за указанията е връчено на жалбоподателя на 20.08.2017г., чрез упълномощеното да го представлява лице П. Н., като в едноседмичен срок от съобщението не са представени доказателства за внасянето на държавната такса. Доколкото нередовността на подадената частна жалба не е отстранена в срока по чл.262 ал.1 от ГПК, правилно с обжалваното разпореждане от 29.09.2017г. по ч.гр.д. №5819/2016г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, е върнал частната жалба. На основание чл.77 от ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 15 лева. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 от ГПК