Определение № 5407 от 23.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. М. против Определение № 1303/04.04.2025 г., постановено от Административният съд - Плевен по адм. дело №210 / 2025 г., с което е отменено на основание чл. 253 от ГПК вр. чл.144 от АПК протоколно определение от 26.03.2025 г., с което е даден ход на делото по същество, оставена е без разглеждане на основание чл.159 т.4 от АПК жалба на Н. Г. М. против Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлил нейна жалба с вх.№ 1012-14-5/08.01.2025 г. и е потвърдил Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която е образувано адм. д. № 210/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен и е прекратил производството по адм. д. №210/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен. Изложените в жалбата доводи и възражения са за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното определение, които са касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност същата е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, потвърждаващо Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, с което на Н. Г. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 14/07.02.2024 г. на оспорващата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от 29.01.2024 г. Същото е изменено с разпореждане от 25.03.2024 г., досежно размера на отпуснатата пенсия. Сочи се в жалбата, че с Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен на жалбоподателката е отменено Разпореждане №14/07.02.2024 г. и всички последващи, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срещу разпореждането е депозирана жалба с вх. № 1012-14-5/08.01.2025 г. Постановено е Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл.69, чл.69б, чл. 99, ал.1 т.2 б.“г“, чл.99, ал.2 от КСО, чл.10, чл.12 и чл.18, ал.4 от НПОС е отменено Разпореждане № 14/07.02.2024г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установява се от административната преписка по делото, че със заявление вх.№ 2113-14-104/29.01.2024 г. Н. Г. М. е поискала отпускане на пенсия на основание чл. 69 б от КСО. Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 29.01.2024 г. Н. Г. М. има навършена възраст [заличен текст], както и осигурителен стаж както следва: 18 години 03 месеца приравнена на първа категория, като служител по ЗМВР, както и 13 години 10 месеца 14 дни – трета категория. С Разпореждане № 14/07.02.2024 г. на пенсионния орган на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО в размер на 523,04 лв. считано от 29.01.2024 г. пожизнено. Не се спори и относно обстоятелството, че с Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, е отменено Разпореждане № 14/07.02.2024 г. и е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Г. М.. Спори се между страните по делото към датата на издаване на Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен и Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен налице ли са предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсия на Н. Г. М.. В хода на съдебното производство е представено Разпореждане №41 от 19.03.24 г. за отпускане (изменение) на пенсия (и) по протокол № 01110, с което по инициатива на административния орган на основание чл. 99, ал.1 т.2 б.“д“ от КСО вр. чл.10, ал.2 от НПОС във връзка с чл. 70, ал.1 от КСО вр. пар.7ж, ал.18 от ПЗР на КСО на жалбоподателката е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер от 1170,02 лв., считано от 29.01.2024 г. При тези фактически установявания първоинстанционният административен съд е приел, че за жалбоподателката е отпаднал правния интерес от търсената с жалбата защита. Причината е, че след образуване на първоинстанционното производство, административният орган е издал друго разпореждане, въз основа на които е отпусната исканата от М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът счита, че новото разпореждане фактически удовлетворява претенциите на оспорващата т.е. не е налице правен интерес от оспорване на предходното разпореждане и решението на директора на ТП на НОИ – Плевен по него. Определението е неправилно. Преценката за наличие на правен интерес от търсената съдебна защита принадлежи на решаващия съд, тъй като той е длъжен да следи за него служебно по всяко време на развитието на съдебния административен процес, доколкото наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т.4 АПК е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба. Неправилно първоинстанционният съд достига до извод, че жалбоподателката няма правен интерес от обжалването на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Плевен, тъй като органът по „ПО“ към ТП на НОИ – Плевен издал впоследствие уважаващо претенцията й за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст разпореждане. Доколкото се касае за правопораждащ правото й административен акт - Разпореждане №41 от 19.03.2024 г. за отпускане (изменение) на пенсия (и) по протокол № 01110 същото подлежи на административен контрол за законосъобразност и целесъобразност пред по-горестоящия административен орган, чийто акт подлежи на съдебен контрол по АПК. Определянето на по-висок размер на пенсията й за осигурителен стаж и възраст с последното Разпореждане №41 от 19.03.2024 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ – Плевен не е основание за отпадане на правния интерес от оспорване на Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, щом все още е налице спор за нейния действителен размер. Липсата на състезателно начало за преценка основателността на жалбата на касатора е още едно основание, което противоречи на извода на съда, че с новото разглеждане се отстраняват последиците от предходното такова. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на Административен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение