Определение № 81 от 16.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 618/2017 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т. 3 от НПК, след като с разпореждане № 418 от 26.05.2017 г. председателят на Районен съд – гр. Първомай и докладчик по нохд № 115/2017 г. на същия съд С. З. прекратил делото и поискал промяна на местната подсъдност. Прокурорът изразява становище за наличие на предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното: Съдията – докладчик и административен ръководител неправилно е съзрял хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК. Той се е аргументирал с твърдение, че в съда работят двама съдии, като и за двамата са налице снования за отвод. Съгласно чл.31, ал. 1 от НПК в случаите, предвидени в чл.29 от НПК, когато са налице основания за отвеждане, съдиите са длъжни сами да си направят отвод. Към делото не са приложени разпореждания, установяващи, че всички районни съдии от Районен съд в гр. Първомай са се отвели от разглеждане на делото. Дори да се приеме, че в разпореждането за прекратяване на делото имплицитно се съдържа самоотвод от съдия С. З., подобно заключение не може са се направи по отношение на другия съдия - С. М.. Независимо от личната прогноза на административния ръководител за възможни и произтичащи от императивни разпоредби отводи той няма правомощие да замести вътрешно убеждение на съдията, комуто делото е възложено, относно въпроса дали да участва при разглеждането му. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са установени предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, тъй като не са представени доказателства за невъзможност в Районен съд - гр. Първомай да се образува легитимен съдебен състав. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение