Решение № 5121 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11334/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Директора на ТП на НОИ София-град срещу решение № 20914/17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3518/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 2153-21-50 от 21.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/3/ от 10.01.2025 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, като преписката по заявление вх. № 2113-21-9885/23.12.2024 г. на Р. Б. В. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69 „б“ от КСО е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания. Присъдени са разноски по делото. В касационната жалба са изложени съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат твърдения относно липсата на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване от ответника Р. Б. В. право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква се, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Моли да се отмени оспореното решение и да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Предмет на делото е и частна жалба от Р. Б. В., подадена чрез пълномощник адвокат А. Тинчев, срещу определение № 24708/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3518/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което отхвърлена молбата на Р. Б. В. за изменение на Решение № 20914/ 17.06.2025г. по адм. д. № 3518 по описа за 2025 г. на АССГ в частта за разноските. Ответната страна - Р. Б. В. от гр. София, чрез процесуален представител адвокат А. Тинчев, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание по делото. Поддържа частната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени определението на АССГ за разноските и да ги присъди в претендирания размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и за неправилност на обжалваното съдебно решение, което да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение № 2153-21-50 от 21.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-21-129/04.02.2025 г. срещу разпореждане [номер]/3/ от 10.01.2025 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – София - град, с което е прието, че не са налице предпоставките по чл.69, ал.2 от КСО и В. няма право на лична пенсия за ОСВ и по реда на чл.69б ал.1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС, поради което и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). От фактическа страна е установено, че със Заявление вх. № 2113-21-9885/23.12.2024 г. ответника по касацията Р. Б. В. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към което е приложила необходимите документи по чл.2 от НПОС. Длъжностното лице по ПО е установило от представените документи, че Р. В. има осигурителен стаж 16 години 00 месеца 29 дни от първа категория труд (осигурителен стаж на лица по чл. 69 КСО) и 15 години 06 месеца и 22 дни от трета категория труд. Съгласно чл.104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд, е определен на 42 г., 04 м. и 10 дни. Към датата на подаване на заявлението - 23.12.2024 г. е прието, че В. е навършила [възраст]. Длъжностното лице по ПО приело още, че сборът на осигурителният стаж и възраст е [заличен текст]. Тъй като заявителката е служител по ЗМВР, длъжностното лице по ПО е приело, че В. попада в персоналния обхват на чл.69, ал.2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал.1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, и е извършило преценка на правото на лична пенсия на ОСВ на лицето по чл.69, ал.2 от КСО и чл.69б, ал.1 от КСО, във връзка с чл.18, ал.4 от НПОС. След като е констатирало, че В. няма навършени 54 години и 2 месеца, длъжностното лице е приело, че не са налице предпоставките по чл.69, ал.2 от КСО. Приело е, че В. няма право на лична пенсия за ОСВ и по реда на чл.69б ал.1 от КСО, тъй като не отговаряла на изискванията по чл.18, ал.4 от НПОС. С Решение № 2153-21-50 от 21.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е приел за установено, че с оглед наличието на положен осигурителен стаж по ЗМВР, правото на пенсия на Р. В. следва да се преценява по реда на чл.69, ал.2 от КСО, като заявителката има необходимия стаж, но не отговаря на изискването за навършена възраст за отпускане на пенсия по този ред. Освен това е счел, че не са налице и предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, вр. с чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като изложил мотиви в тази насока и потвърдил разпореждането. В мотивите си съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не можело да преустанови действието на норми от по - висок ранг, каквито бил чл.69 и чл.69б КСО, поради което, на основание чл. 5, ал.1 от АПК, следвало да се приложат нормите на КСО, като нормативен акт от по-висока от наредбата степен. Посочил, че не съществува изрична правна норма, разграничаваща понятията „зачетен“ труд първа категория (чл. 69, ал.2 от КСО) и „отработен“ при условията на първа категория труд (чл. 69б, ал.1 от КСО). Разпоредбите на чл. 69 КСО и чл. 69б КСО били с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означавало, че при наличие на една от двете хипотези уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО правото на пенсия следвало да бъде зачетено, в която хипотеза можело да бъде упражнено, а ако било възможно и по двете, то следвало да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя. С оглед на изложените мотиви, съдът отменил решението на директора на ТП на НОИ – София-град като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на разпоредбите на чл.69, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС. Предвид целта на закона, те не отразяват последователната им редакция и логическа взаимовръзка. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024 г. за жените е 50 г. и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (23.12.2024 г.) за отпускане на пенсия, В. има навършени [възраст], както и че към този момент е придобила осигурителен стаж в системата на МВР, възлизащ на 15 години, 06 месец и 22 дни. Съгласно чл. 69, ал.2 от КСО държавните служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл.11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл.16, ал.2 от ЗПКОНПИ (отм.), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл.391 от ЗСВ придобиват право на пенсия през 2024 г. при навършване на възраст 54 години и 02 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за „Държавна агенция“, „Национална сигурност“ и като военнослужещи по ЗОВСРБ. След като ответницата разполага с изискуемия стаж в системата на МВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2024 г., а именно 54 години и 2 месеца, то тя не може да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тя е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО, която е облагоприятстваща лицата от специалните ведомства, отчитайки специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнение на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията на посочените норми и по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, макар да е съобразен със съществуващата доскоро съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която не следва да се споделя поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна и липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената от Р. Б. В. жалба срещу Решение № 2153-21-50 от 21.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/3/ от 10.01.2025 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора се явява безпредметна подадената частна жалба на Р. Б. В., срещу определение № 24708/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3518/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника Р. В. следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за заплатена държавна такса в касационното производство в размер на 200 лева, както и тези за юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Същото, на основание чл. 143, ал. 1 и с чл. 78, ал. 8 от ГПК, се определя на 100 лева за производството пред АССГ и в размер на 50 евро за производството пред ВАС, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,