Определение № 499 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 166/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АРАМИС 2016” ЕООД, представлявано от адв. А. А., срещу разпореждане от 07.11.2022г. по т.д. № 112/2016г. на Окръжен съд – Хасково, с което е върната подадената от дружеството молба с вх. № 262098 от 26.10.2022г. за отмяна на определение № 239 от 23.06.2022г. на Пловдивски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че подадената от него молба за отмяна е напълно допустима, тъй като е бил лишен от участие в производството по произнасяне на определението, чиято отмяна е поискана. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно. Ответникът „Юробанк България” АД оспорва частната жалба като недопустима. Ответникът „Ниани-2006” ЕООД и третото лице-помагач Д. Н. М. – П. не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното разпореждане е върната подадената от „Арамис 2016” ЕООД молба за отмяна на определение № 239 от 23.06.2022г. по ч.т.д. № 388/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „НИАНИ – 2006” ЕООД срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.05.2022 година по т. дело № 112/2016 година по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т.4 и чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молбата е обоснована с твърдения, че молителят „Арамис 2016” ЕООД не е участвал в частното производство, нито е бил уведомяван за него, поради което е налице основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на посоченото определение. За да върне подадената молба за отмяна, съдът се е позовал на задължителните указания, дадени в т.6 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно т.6 ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В настоящия случай с молбата, чието връщане се обжалва, се иска отмяна на влязло в сила определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу отказ за спиране на исковото производство. Съгласно даденото в посоченото ТР задължително разрешение, това въззивно определение не попада сред влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, независимо от основанията по чл.303 ГПК, които се твърдят. Тъй като в обжалваното разпореждане съдът е достигнал до същия извод, разпореждането следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение