Определение № 11051 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на И. В. Г. срещу Определение № 11399 от 10.07.2024 г. по адм. дело № 11828/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2283-955 от 03.11.2023 г., издадена от инспектор в група „ООР“, сектор „ОП“, 04 РУ на СДВР, и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. В частната жалба има оплаквания, че съдът е сезиран с искане за обявяване на нищожност на административния акт, което може да се подаде без ограничение във времето. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответника. След като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства, съдът установи следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. По делото не се спори, че първоинстанционната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок за това. Но видно от нейното съдържание, жалбоподателят иска обявяване на нищожност на акта, което може да стори без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Обжалваното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение