Определение № 1726 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 989/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Х., гражданин на Република Турция, с международен паспорт № [номер], издаден от властите в Република Турция, със съдебен адрес гр. Свиленград, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Джелепов, срещу Определение № 42242/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7477/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на Решение № 35787/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7477/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му за разноските. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно, тъй като съдът погрешно е приел, че делото е без материален интерес, който извод не е мотивиран. Изтъква се, че предмет на съдебен контрол пред административния съд е било митническо решение, с което е удължен срокът за задържане на парични средства в размер на 100 000 USD, като посочената сума представлява материален интерес, който е следвало да бъде съобразен при присъждане на разноските. Твърди се, че не само първоначалното задържане на паричните средства, но и удължаването на срока за това, формира материален интерес по спора. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, като претенцията на страната за адвокатско възнаграждение бъде уважена до пълния размер от 11 320,00 лева Ответникът – Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез пълномощника юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Възразява се срещу размера на претендираното от адвоката възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Х. срещу Решение № 32-205281/04.07.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което, на основание чл. 11, ал. 11вр. ал. 1 от Валутния закон вр. чл. 59 АПК, е удължен до 90 дни от деня на задържането, срока за временно задържане на парични средства в размер на 100 000 USD. С Решение № 35787/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7477/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, е отменено Решение № 32-205281/04.07.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“. Със съдебния акт са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. при условията на оказана безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.3 ЗАдв. От пълномощника на лицето е подадено искане за изменение на решението в частта за разноските, като съдът присъди в полза на адвоката пълния претендиранея размер съобразно материалния интерес по спора. С Определение № 42242/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7477/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, чиято отмяна се иска, молбата за изменение е оставена без уважение. Изложени са съображения, че делото е без материален интерес, поради което и с оглед правната и фактическа сложност на спора правилно е присъдено адвокатско възнаграждение до размер от 1 000,00 лв. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение № 32-205281/04.07.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което е удължен до 90 дни от деня на задържането срока за временно задържане на парични средства в размер на 100 000 USD. Неоснователно в частната жалба се твърди, че делото е с определен материален интерес, възлизащ на 100 000 USD. Предмет на разглеждане пред административния съд, както вече бе посочено, е било решение на митническия орган, с което е удължен с до 90 дни от момента на задържане срока за временно задържане на парични средства. Независимо от размера на временно задържаните парични средства, производството не е с определен или определяем материален интерес, тъй като предметът на спора е само законосъобразността на оспореното решение, с което е решено да се удължи срокът на временно задържане на парични средства, без да се разрешава спор относно размера на задържаните суми. Освен това материалният интерес винаги се свързва с последиците от разрешения спор. При установена незаконосъобразност на акта, съдът няма правомощие да върне временно задържаните суми, поради което отмяната на оспореното решение на митническия орган няма за пряка последица връщането на временно задържаните суми, като какъв е техният размер не е определящо за вида на делото като такова с материален интерес (в този смисъл Определение № 3409/01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3124/2025 г. по описа на ВАС). С оглед изложеното оспореното определение на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,