Определение № 6120 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Дрим Консулт“ ООД, с. Войнеговци, чрез процесуален пълномощник, против Определение № 185/09.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Габрово, постановено по адм. дело № 441/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ000211/14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново, Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси“, „оставен в сила“ с Решение № 1/10.05.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси“ при Община Дряново и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на сторените разноски. Ответникът по частната жалба – Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси“ при Община Дряново, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността ѝ. Претендира присъждане на осъществените разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да достигне до извод за недопустимост на образуваното производство първоинстанционният съд е приел, че просрочената жалба по административен ред срещу оспорения АУЗД № АУ000211/14.07.2022 г. е оставена без разглеждане с Решение № 1/10.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси“ при Община Дряново. Изтъкнал е, че след като решаващият орган не се е произнесъл по съществото на спора, то не е изпълнено изискването по чл. 156, ал. 2 ДОПК за изчерпване на задължителното административно обжалване като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Посочил е още, че тези мотиви са относими и към направеното в уточнителната молба искане за прогласяване нищожността на АУЗД, тъй като в проведеното административно производство не са наведени доводи за неговата невалидност. Така постановеното определение е неправилно. Противно на приетото от решаващия състав, конкретният анализ на разпоредителната част на издаденото от Директора на Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси“ при Община Дряново Решение № 1/10.05.2023 г. сочи, че горестоящият орган е „оставил в сила“ оспорения АУЗД, като е изложил и подробни мотиви по същество. Действително, той е развил и съображения, че жалбата, с която е сезиран, е просрочена, но същевременно не я е оставил без разглеждане по реда на чл. 147, ал.1 ДОПК, а е потвърдил процесния АУЗД. При така постановеното мотивирано решение по същество на горестоящия орган неправилно първостепеният съд е приел, че не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка по чл. 156, ал.2 ДОПК, обуславяща допустимостта на съдебното оспорване на издадения АУЗД. В случая, административният ред за защита не само е изчерпан, но и решаващият орган изрично е посочил, че решението му подлежи на съдебно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването. Незаконосъобразно решаващият състав е приел, че заключението му за недопустимост на производството се подкрепя и от уточнения от дружеството предмет на съдебно оспорване. В този аспект съдът не е съобразил, че указанията, дадени от ВАС с решение № 12889/12.12.2025 г. по адм. дело № 7980/2025 г., са насочени единствено към ясното индивидуализиране на предмета на спора и отправеното искане за защита. В изпълнение на тези указания „Дрим Консулт“ ООД изрично е посочило, че оспорва АУЗД № АУ000211/14.07.2022 г. като нищожен, а в условията на евентуалност като отменяем, с което е изпълнило дадените му указания точно. Така направеното уточнение не променя обхвата на спора, а конкретизира дължимата от решаващия състав преценка на законосъобразността на АУЗД № АУ000211/14.07.2022 г., потвърден с Решение № 1/10.05.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси, и то на всички основания по чл. 160, ал.2 във вр. с чл. 144, ал.1 ДОПК, с оглед на което развитите доводи за преклузия на искането за обявяване на нищожност поради незаявяването им пред горестоящия орган не намират каквото и да е нормативна опора. Ето защо, като е оставил без разглеждане предявената от „Дрим Консулт“ ООД жалба, АС - Габрово е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. При този краен извод и направеното искане, в полза на частния жалбоподател следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не се явява прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение