Определение № 149 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2022 г.

Производство по чл. 95 от ГПК. Частното гражданско производство по делото е образувано по частна жалба с вх. № 2836/29.03.2022 г., подадена от Н. П. Г. срещу определение № 59/22.02.2022 г. (погрешно е посочена 2021 г.), постановено по гр. дело № 4594/2021 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС), като определението е обжалвано в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № I-25-247113/23.10.2017 г. по гр. дело № 28268/2012 г. на Софийския районен съд. С частната си жалба жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена правна помощ за коригиране на частната жалба, като в тази връзка излага твърдения, че делото е сложно, че той е магистър по право, но не е практикувал, поради което се нуждае от компетентна юридическа помощ; че не може да си позволи адвокатска защита, защото е безработен от дълго време, а имуществото му е възбранено и запорирано, продадено или описано. Съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС, който е постановил обжалваното определение № 59/22.02.2022 г., е освободил на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателя от внасянето на дължимата държавна такса по частната жалба, но при администрирането на същата не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, поради което по това искане следва да се произнесе настоящият съдебен състав. Съдът намира, че при преценката, извършена по критериите установени в чл. 23, ал. 3 от ЗПП (които са идентични с тези по чл. 83, ал. 2 от ГПК), предвид представената с частната жалба декларация на жалбоподателя, следва, че същият няма достатъчно средства да заплати и адвокатско възнаграждение, респ. – и да упълномощи адвокат за настоящото частно производство. Исканата правна помощ, изразяваща се в назначаване на особен представител-адвокат, който от името на жалбоподателя да коригира частната му жалба, обаче не следва да му бъде предоставяна, тъй като тя не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя, по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП. Това е така, защото подадената от жалбоподателя частна жалба е процесуално допустима и отговаря на изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, т.е. – същата не се нуждае от „коригиране“ (от отстраняване на нередовности, каквито тя няма – единствената такава е била дерогирана с освобождаването му от заплащането на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК). В тази връзка следва да се отбележи и че в настоящото частно гражданско производство жалбоподателят не разполага с процесуална възможност да отстранява (коригира) недостатъци и нередовности на молбата си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, каквито са посочени в мотивите към обжалваното от него определение № 59/22.02.2022 г., с което тя е оставена без разглеждане. В заключение, искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ следва да се остави без уважение, на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение