Определение № 13243 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора – [населено място], срещу Определение № 2109/05.11.2024г., постановено по административно дело № 1292/2024г. по описа на Административен съд – София област. Видно от съдържанието на частната жалба, К. е уточнил, че оспорва определението в частта, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението в тази му част. Иска отмяната в тази му част и предоставянето на правна помощ. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], е подал искова молба, с която се иска осъждане на Административен съд София град да му заплати обезщетение за причинени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от правораздавателната дейност на АССГ. С обжалваното определение съставът на АССО е оставил без движение исковата молба на К., като му е дал подробни указания за отстраняване на нередовностите в нея. Със същото определение съдът е освободил жалбоподателя от заплащане на държавна такса и е отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ. Определението е обжалвано в частта, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. За да достигне до този правен резултат, съставът на АССО, е преценил, че исканата правна помощ не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея – чл. 24, т.1 от ЗПП, както и с оглед притежаваната от Г. В. К. правна и житейска грамотност да изпълни подробно дадените от съда указания. Определението е правилно. Съгласно ЗПП безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. В производствата по ЗОДОВ не е предвидена задължителна адвокатска защита, освен това в административното правораздаване е засилено служебното начало, поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, включително да събере доказателства. Поради което, в настоящия случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и дс оглед неговите правни познания. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,