Решение № 13 от 14.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 66/2013 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Образувано е по съвместната молба с вх. № 7508/22.VІІІ.2014 г. на Г. Д. И. и В. Недкова И. - двамата от [населено място], в която те излагат, че е била допусната очевидна фактическа грешка в решение № 91/20.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, в частта му, с която [фирма]-София е било осъдено, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, да им заплати общо сума в размер на 25 000 лв. - или по 12 500 лв. за всеки един от тях, след като волята, изразена от Върховния касационен съд в мотивите към това решение била, че „определеният от първостепенния съд размер на обезщетението в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ на всеки един от съпрузите е справедлив и затова следва да бъде отменено решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част”. Формираната по такъв начин воля на ВКС не съответствала на обективираното в диспозитива на постановеното по реда на чл. 290 ГПК негово решение за присъждането на сума в размер общо на 25 000 лв. – или по 12 500 лв. за всеки един от съпрузите И.. По реда на чл. 247, ал. 2 ГПК ответното по молбата/и по касация/ [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността й, поддържайки, че „в действителност е налице очевидна фактическа грешка, но тя не е в диспозитива на решението, а е в мотивите на същото”. Настоящият съдебен състав, като се запозна с молбата на двамата касатори за поправка на очевидна фактическа грешка, чиито предмет е съдебен акт на ВКС, постановен по реда на чл. 290 ГПК, не намира за необходимо страните по делото да бъдат призовавани в открито съдебно заседание. Разгледана по същество молбата по чл. 247 ГПК е основателна. Като необжалвано от страна на застрахователя, решението на САС е влязло в сила в частта му, с която на съпрузите Г. и В. И. са били присъдени – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ - обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния малолетен син Д., настъпила при ПТП на 11.ХІ.2007 г., в размер на по 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) за всеки един от тях. В мотивите си към решение № 91/20.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, ВКС дословно е приел, че: „Атакуваното решение на САС ще следва да бъде отменено в частта му, с която – за разликата над 25 000 лв. и до размер на 50 000 лв. – са били отхвърлени преките искове по чл. 226, ал. 1 КЗ на двамата родители на малолетния Д. срещу ответното застрахователно д-во за заплащане на обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на детето им, настъпила на датата 11.ХІ.2007 г. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, ответното [фирма]-София ще следва да бъде осъдено да заплати горепосочената разлика от 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие”. Отделно от това споделени са били „изцяло” мотивите на първостепенния съд „в неправилно отменената от САС част от решението му”. Ноторно е, че очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението: в процесния случай това е размера на присъдената на всеки един от двамата касатори сума на главницата дължимото им обезщетение за неимуществени вреди. Именно това е въпросната разлика от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) - между присъденото и действително дължимото на всеки от двамата касатори застрахователно обезщетение. В конкретната хипотеза наличието на точно такава явна фактическа грешка не се оспорва от ответното по касация /и по субективно съединените преки осъдителни искове по чл. 226, ал. 1 КЗ/ застрахователно дружество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение