Определение № 8641 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частни жалби на С. Е. С. против:

1. Определение по хода на делото от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11831/2025 по описа на Върховен административен съд, с което му е дадено указание в 7 дневен срок да представи по делото доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, както и документи от съответните компетентни органи за установяване на обстоятелствата относно неговото семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства, както и против

2. Определение № 4004 от 09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11831/2025 по описа на Върховен административен съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

В частните жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваните определения поради допуснато от съда при постановяването им, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Иска се обжалваните определения да бъдат отменени като неправилни, и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като съобрази изложените в частната жалба доводи и провери обжалваните определение, приема следното:

Първата частна жалба на С. С. против Определение по хода на делото от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11831/2025 по описа на Върховен административен съд е процесуално недопустима.

С посоченото определение, на частния жалбоподател е дадено указание в 7- дневен срок да представи по делото доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, както и документи от съответните компетентни органи за установяване на обстоятелствата относно неговото семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Това определение не е измежду посочените в чл.229 ал.1 т.1 АПК, като подлежащо на обжалване с частна жалба, доколкото то не прегражда по нататъшния ход на производството, нито пък е определение по смисъла на чл.229 ал.1 т.2 АПК, което да е посочено като обжалваемо в закон. В този смисъл даването на указание за отстраняване на нередовности в искане за предоставяне на правна помощ по същество не представлява акт по смисъла на чл.229 ал.1 т.1 и т.2 АПК, поради което и жалбата на С. против това определение следва да се остави без разглеждане, като недопустима.

Втората частна жалба - против Определение № 4004 от 09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11831/2025 по описа на Върховен административен съд е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Определението е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно, поради постановяването му при съответствие с материалния закон.

С искане с вх. № 2079/23.01.2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), подадено от С. Е. С., е поискано предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 13064/17.12.2025г., постановено по адм. дело № 11831/2025 г. по описа на ВАС пред петчленен състав на ВАС. Доколкото искането не е било конкретизирано, съставът на ВАС е дал указания с определението си от 12.02.2026г., с оглед формиране на преценка по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, в седемдневен срок, считано от съобщаването, да представи по делото доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, както и документи от съответните компетентни органи за установяване на обстоятелствата относно неговото семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Съобщението за изготвеното определение е редовно връчено на С. Е. С., чрез неговата майка – В. М. М., на 24.02.2026 г. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК от датата на връчване на съобщението, е изтекъл на 04.03.2026 г., С. С. не е изпълнил дадените от съда указания.

При тези факти съставът на Върховния административен съд е приел по отношение на искането за предоставяне на правна помощ, че правна помощ се предоставя единствено на физически лица, отговарящи на законовите предпоставки в разпоредбата на чл. 22 от Закона за правната помощ. В конкретния случай молителят не сочи обстоятелства, които да обосновават извод за предоставяне на безплатна правна помощ. С. С. дори не представя декларация за материално и гражданско състояние, за да бъде направен обратния извод..

Настоящият петчленен състав на Втора колегия на Върховния Административен съд споделя извода на първоинстанционния съд.

С определение № 13064 от 17.12.2025 г. по адм.д. № 11831/2025г. съставът на ВАС е постановил, че оставя без разглеждане жалбата на С. Е. С., в частта, в която е насочена срещу разпореждане от 03.09.2025г. на АССГ (посочено с дата 30.09.2025г.), с което са му дадени указания в 7-дневен срок, да уточни до кого подава жалбата като има предвид, че искането му от 05.08.2025 г. е изпратено на председателя на АССГ за образуване на ново дело, тъй като настоящото е приключило; оставя без разглеждане жалбата на С. Е. С. в частта, в която е срещу разпореждане от 03.11.2025 г. (по вх. № 21727/22.10.2025г.) на председателя на шесто отделение на ВАС, с което жалбата му с вх. № 21727/22.10.2025г по описа на ВАС е върната на Административен съд София-град за администриране; оставя без разглеждане жалбата на С. Е. С. в частта, в която е насочена срещу решение № 6456/24.02.2025 г. по адм. дело № 8889/2024 г. на Административен съд София-град и прекратява производството по адм. дело № 11831/2025 по описа на Върховния административен съд, като изпраща на Административен съд София-град жалбата на С. Е. С. в частта й, в която представлява искане за обявяване нищожност на решение № 6456/24.02.2025 г. по адм. дело № 8889/2024 г. на Административен съд София-град.

Оплакванията в частната жалба са неоснователни. Отправените до председателя на Шесто отделение на ВАС молби от жалбоподателя за отвод както на самата нея, така и на съдиите, правораздаващи в Шесто отделение на ВАС не представлява основание за отвод на самия състав по конкретното дело, доколкото не се сочат, нито се твърдят обективни или субективни предпоставки за отвеждането на конкретните съдии по смисъла на чл.22 ал.1 т.1-6 ГПК, приложим във връзка с чл.144 АПК.

Отделно от изложеното следва да се отбележи, че съобщаването на определението от 12.02.2026г за отстраняване на нередовности по искането за предоставяне на правна помощ е редовно извършено по правилата на АПК, на лице от родствения кръг на жалбоподателя, който се е съгласил да приеме съобщението, поради което и неизпълнението на указанията в определението от 12.02.2026 г. поставя в невъзможност съставът на ВАС, разглеждащ искането, да извърши преценка на обстоятелствата по чл.22 и чл.23 от Закона за правната помощ. При липсата на представена декларация по чл.23 ал.3 от посочения закон за доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства, както и при липсата на други представени доказателства относно предпоставките, посочени в тази разпоредба за предоставяне на правна помощ, съставът на съда е бил поставен в невъзможност да извърши преценка за необходимостта от предоставянето на правна помощ и правилно е оставил искането за предоставяне на правна помощ във вр. с обжалване на определение № 13064/17.12.2025г. по адм. д. № 11831/2025г. на ВАС, шесто отделение, без уважение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,