Определение № 235 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 944/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни срещу решение№ 2808 от 16.12.2019г. по в.гр.д.№ 3224/2019г. на Апелативен съд София. С въззивното решение, постановено в производство, образувано единствено по жалба на ответника, е отменено решението по гр.д.№ 10341/2017г. на СГС, ГО, 4 състав в частта за уважаване на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен от П. Б. Б. срещу ЗД“Евроинс“АД за разликата над 70 000лв. до присъдения размер от 140 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майката на ищеца. Искът за посочената разлика е отхвърлен от въззивната инстанция. Потвърдено е решението н частта за уважаване на иска за разликата над 40 000лв. до 70 000лв. Ищецът П. Б. Б. чрез адв.М. Д. заявява в касационната жалба, че обжалва решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди по чл.432,ал.1 КЗ, изразяващи се в търпени болки и страдания от смъртта на майката на ищеца П. Б., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на 06.01.2017г., ведно със законната лихва, „е отхвърлен за разликата над 140 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.“. Поддържа, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД и е очевидно неправилно поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и приложимия материален закон. Искането е за уважаване на касационната жалба и отмяна на въззивното решение „в частта за отхвърляне на иска за разликата над 140 000лв. до 200 000лв. и уважаване на иска в предявения размер от 200 000лв.“. Ответникът „ ЗД Евроинс“АД обжалва въззивният акт в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата над 40 000лв. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска за разликата над 40 000лв. Наведени са касационни основания за неправилност поради нарушаване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразяване на практиката на ВКС по приложението на разпоредбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Касационната жалба, депозирана от ищеца П. Б. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване, влязъл в сила съдебен акт - частта от съдебното решение за отхвърляне на иска за разликата над 140 000лв.: С първоинстанционното решение предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца от смъртта на неговата майка, загинала при пътно произшествие от 06.01.2017г., е уважен за 130 000лв. и е отхвърлен за разликата до предявения размер от 200 000лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса. СГС е счел, че справедливото обезщетение е 200 000лв., отрекъл е наличието на съпричиняване от страна на починалата и с оглед на факта на доброволно плащане в хода на процеса от ответника на обезщетение в размер на 70 000лв., искът е уважен за 130 000лв. и е отхвърлен за разликата до 200 000лв. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника, който е обжалвал решението в частта за уважаване на претенцията за разликата над 40 000лв. Въззивната инстанция е мотивирала, че справедливият паричен еквивалент за претърпените от ищеца морални страдания е 140 000лв. /а не 200 000лв., както е приел първоинстанционният съд/ и след приспадане на платената от ответника в хода на процеса сума от 70 000лв., е счела, че на ищеца следва да бъде присъдена разликата от 70 000лв., което е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение, отхвърлянето на иска за разликата над 70 000лв. до уважения от СГС размер от 130 000лв. и потвърждаването му в частта за уважаването му за разликата над 40 000лв. до 70 000лв. Не е било предмет на въззивното производство първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска - както се посочи, въззивна жалба от ищеца не е подадена. От изложеното е видно, че решението на първоинстационния съд за отхвърлянето на иска за разликата над 130 000лв. до предявения размер от 200 000лв. е влязло в сила. Касационната жалба на ищеца е насочена срещу неподлежащ на обжалване - влязъл в сила - чл.296, т.2, предл.първо ГПК съдебен акт. На това основание тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Изрично следва да се подчертае, че тази касационна жалба няма за предмет частта от въззивното решение за отмяна на първоинстанционното решение за уважаването на иска разликата над 70 000лв. и отхвърлянето му. Тъй като касационното производство е образувано и по редовна и допустима жалба на ответната страна, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по чл.288 ГПК след като бъде изчерпан редът за обжалване на настоящото определение за прекратяване на производството по жалбата на ищеца. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.