Определение № 1662 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 641/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Я. К. и А. К. К., чрез пълномощника адв. Бакалов, срещу определение № 34199 от 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 20/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прекратено производството по делото и са осъдени да заплатят разноски по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че частните жалбоподатели са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и за тях е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците - главен архитект на район „Лозенец“, Столична община, и Й. И. Т., в срока по чл. 232 от АПК не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, след изпълнение на дадените му изрични указания с решение № 13505/11.12.2024 г. на ВАС по адм. дело № 5762/2024 г. за установяване на легитимацията за оспорване по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, че жалбоподателите, в качеството си на собственици на УПИ [номер], нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Въз основа на приетите по делото съдебно-технически експертиза съдът е обосновал извод, че между новопредвиденото застрояване в УПИ [номер], предмет на оспорената заповед, и новопредвиденото и съществуващото застрояване в УПИ [номер], собственост на жалбоподателите, не са допуснати намалени разстояния с процесния подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за застрояване /ИПЗ/. Така постановеното определение е правилно. Пред Административен съд – София град е оспорена заповед № РЛЦ22-РА50-22/14.07.2022 г., с което на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрен проект на ПУП – ИПЗ в обхвата на УПИ [номер]. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, гр. София, с който се предвижда нова свободно стояща сграда със средно като характер застрояване с преход в етажността – триетажно /Г+2/ с височина по-малка или равна на 10 м. за частта на сградата, ориентирана на север, четириетажно /Г+Ат+2/ с височина по-малка или равна на 12 м. и подземен гараж. По делото се установява също така, че жалбоподателите са собственици на УПИ [номер], който имот се намира през улица спрямо имота – предмет на одобрения проект. С решение № 13505/11.12.2024 г., постановено по адм. дело № 5762/2024 г., ВАС е отменил решение на Административен съд – София град, с което е била отменена процесната заповед, като е върнал делото за ново разглеждане с дадени изрични указания да се допусне съдебно-техническа експертиза за установяване спазени ли са привилата и нормативите за застрояване по чл. 31 – чл. 35 от ЗУТ по отношение имота на жалбоподателите с цел да се извърши преценка на допустимостта на жалбата при съобразяване на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. В тази връзка при новото разглеждане на делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, както и повторна такава, които установяват, че по отношение на съществуващото и новопредвиденото застрояване в УПИ [номер], собственост на жалбоподателите, и новопредвиденото застрояване в УПИ [номер], предмет на оспорената заповед, не са били допуснати намалени разстояния с процесното ИПЗ. При така установеното по делото законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за частните жалбоподатели, в качеството им на собственици на УПИ [номер], не е налице правен интерес да оспорват процесната заповед, тъй като същите не са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че собствените на частните жалбоподатели имоти не са включени в обхвата на одобрения с оспорената заповед ПУП – ИПЗ, както и по отношения на същите не се предвижда свързано застрояване с имота, предмет на плана, същият не е и съседен на имота, предмет на плана, както и за този имот с предвижданията на процесния план не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, за да е налице по отношение на тези частни жалбоподатели качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция намира също така, обратно на твърдяното от частните жалбоподатели, че същите не притежават и качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, независимо от това, че собственият им имот се намира през улица спрямо имота, предмет на процесното изменение на плана за застрояване. От приетите по делото съдебно-технически експертизи безспорно се установява, че с процесното ИПЗ за УПИ [номер ], не са допуснати намалени разстояния нито към съществуващата в имота на жалбоподателите сграда, нито към новопредвидената такава по действащия план от 1999 г. Видно от заключението на вещото лице арх. Янкулов, което правилно е кредитирано от съда, разстоянието между новопредвиденото застрояване в УПИ [номер], през улицата – тупик към съществуващата сграда в УПИ [номер] ,е 11 м., с което безспорно е спазено изискването на приложимите в случая чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид също така, че дори и това разстояние да не отговаряше на нормативните изисквания, то доколкото съществуващата в имота на жалбоподателите сграда не е разположена срещу новопредвиденото застрояване в УПИ [номер], то и разстоянието между тези сгради е ирелевантно относно преценката по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Релевантно в случая е разстоянието между новопредвидената сграда в УПИ [номер] – с процесното изменение на плана и новопредвидената сграда в УПИ [номер] по действащия план, одобрен със заповед № РД-09-50-5708/18.11.1999 г. на главния архитект на гр. София, което съгласно заключението на вещото лице арх. Янкулов графично измерено, видно от оразмерителната схема, е 9 м., доколкото при отчитане на височината на нежилищния етаж на сградата в УПИ [номер ], съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗУТ, междусградното разстояние през задънената улица може да бъде намалено от 12 м. на 9 м., като ширината на задънената улица не влияе върху тази стойност, т. е. изискванията на приложимия в случая чл. 32 от ЗУТ отново са спазени. В процесния случай по делото безспорно се установява също така, обратно на твърдяното в частната жалба за привилигировано третиране на един от имотите, че с процесното ИПЗ не се възпрепятства и възможността в УПИ [номер ]също да бъде предвидена нова сграда с височина също до 12 м., вместо предвидената с действащия план двуетажна сграда, възможност, от която и жалбоподателите са се възползвали с одобреното изменение на плана на застроявана по отношение на техния имот със заповед № РЛЦ24-РА50-14/29.07.2024 г. на главния архитект на район „Лозенец“, Столична община. Предвид изложеното заключението на административния съд, че жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК е в съответствие със закона. Възраженията на частните жалбоподатели относно липсата на котировки в процесния проект на ПУП – ИПЗ, както и правното основание, на което е следвало да бъде издадена оспорената заповед, следва да се има предвид, че са относими към съществото на спора и преценката за основателност на жалбата, но не и към преценката за допустимост на оспорването в съответствие с чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. С оглед горното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,