Решение № 4400 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2023 г.

ВАСПето отделение21.04.2026 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "БИМ АГРО"ЕООД -Търговище за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на Решение № 4783/ 16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 5114/2023 г. по описа на Върховен административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "БИМ АГРО"ЕООД -Търговище за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на Решение № 4783/ 16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 5114/2023 г. по описа на Върховен административен съд. Молителят излага твърдения, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив. Твърди, че въпреки изрично соченото от Върховния административен съд "... Неправилно е приетото от съда, че ДФЗ – РА не е длъжна да се съобрази със заповедта на министъра на земеделието, с която окончателно е одобрен специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за съответната кампания. Влязлата в сила заповед обвързва РА както по отношение на приетите за допустими, така и по отношение на приетите за недопустими за подпомагане площи. Именно въз основа на заповедта Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащане за съответната година само за приетите за допустими площи, поради което действа при условията на обвързана компетентност"- съдът е уважил касационната жалба на административния орган и е отхвърлил оспорването на дружеството против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, кампания 2018 г., с изх. № 02-250-600/3982 #9 от 04.04.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”-РА гр.София -П. Сл. в ЧАСТТА му, с която по заявление за подпомагане с УИН: 25/210518/07425 за кампания 2018, подадено от дружеството е постановен отказ за финансово подпомагане по следните схеми, мерки, БЗС и заявени площи от тях, както следва: По СЕПП и Мярка 13.2/НР2по отношение на БЗС: 06166-3645-12-1 за 0.04 ха; 06166-3647-6-1 за 0.05 ха; 16420-404-2-1 за 0.45 ха; 16420-422-1-1 за 0.08 ха; 22280-196-4-1 за 0.08 ха; 37811-507-1-1 за 0.07 ха; 41099-205-6-1 за 0.02 ха; 41099-227-10-1 за 0.15 ха; 44598-40-9-1 за 0.05 ха; 44598-453-1-1за 0.05 ха; 44598-501-8-1 за 0.11 ха; 44598-501-9-1за 0.03 ха; 58476-129-1-1за 0.18ха; 66175-252-3-1за 0.05 ха; 66175-279-2-1 за 0.01 ха; 73078-396-1-1 за 0.04 ха; №49059-53-3-1 за 0.01 ха; 55327-34-37-1 за 0.1ха; 55327-66-2-1 за 0.03 ха. Ответната страна - Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че самото включване на земи в специализирания слой не е е единствено и достатъчно основание за извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане на земеделските стопани. Така направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в съдържанието на решението. Това несъответствие може да се дължи на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Практическият израз на това обяснение е, че фактическа грешка в съдебното решение е налице, само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. При постановяване на мотивите на Решение № 4783/ 16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 5114/2023 г., Върховният административен съд е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и на относимите правни норми, въз основа на които е формирал изводите си относно липсата на основания за финансово подпомагане на сочените по- горе площи, независимо, че същите са включени в окончателно одобреният специализиран слой " Площи допустими за подпомагане". Цитираният абзац от мотивите на съдебното решение на Върховния административен съд - не разколебава и не противоречи на основния извод формиращ диспозитива на решението на касационната инстанция в неговата отменителна част, с което е отменено решение № 30/01.03.2023, постановено по адм.д. № 78/2022 г. по описа на АС-Търговище, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, кампания 2018 г., с изх. № 02-250-600/3982 #9 от 04.04.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”-РА гр.София -П. Сл. в ЧАСТТА му, с която по заявление за подпомагане с УИН: 25/210518/07425 за кампания 2018, подадено от дружеството е постановен отказ за финансово подпомагане по следните схеми, мерки, БЗС и заявени площи от тях, както следва: По СЕПП и Мярка 13.2/НР2по отношение на БЗС: 06166-3645-12-1 за 0.04 ха; 06166-3647-6-1 за 0.05 ха; 16420-404-2-1 за 0.45 ха; 16420-422-1-1 за 0.08 ха; 22280-196-4-1 за 0.08 ха; 37811-507-1-1 за 0.07 ха; 41099-205-6-1 за 0.02 ха; 41099-227-10-1 за 0.15 ха; 44598-40-9-1 за 0.05 ха; 44598-453-1-1за 0.05 ха; 44598-501-8-1 за 0.11 ха; 44598-501-9-1за 0.03 ха; 58476-129-1-1за 0.18ха; 66175-252-3-1за 0.05 ха; 66175-279-2-1 за 0.01 ха; 73078-396-1-1 за 0.04 ха; №49059-53-3-1 за 0.01 ха; 55327-34-37-1 за 0.1ха; 55327-66-2-1 за 0.03 ха и вместо него е постановено решение по същество, с което оспорването на "БИМ АГРО"ЕООД, срещу уведомителното писмо и в тази негова част е отхвърлено. Доводите, наведени в молбата по чл. 175 АПК, не сочат на наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, тъй като не е налице несъответствие между формираната вътрешна воля на съда и нейното външно обективиране в съдържанието на съдебния акт. Така мотивиран и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

Цитирани разпоредби

3