Определение № 5902 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Герасимов от гр. София, чрез адв. В. Симеонова, срещу определение № 2095 от 27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 920/2024 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на директора на 203 Профилирана езикова гимназия "Св. Методий", постановен по заявление за достъп до обществена информация вх. № 602 от 15.11.2023 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в частта, относно прекратителното основание и уважаване на искането за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000лв. Ответникът по частна жалба - директорът на 203 Профилирана езикова гимназия "Св. Методий" не изразява становище. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АССГ е приел от представените по делото доказателства, че жалбата е недопустима, тъй като към момента на произнасянето не е налице мълчалив отказ по подаденото от Герасимов заявление за достъп до обществена информация вх. № 602 от 15.11.2023 г. С решение №2 от 14.02.2024г. ответникът е предоставил пълен достъп на жалбоподателя до исканата информация, който акт е позитивен за него и същият няма правен интерес от обжалване. В обобщение е стигнал до извод, че оспорването е недопустимо по смисъла на чл.159, т. 4 АПК. Съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски с доводи, че при недопустимо оспорване и наличие на основанието по чл.159, т.4 АПК, ответникът не дължи разноски. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че към момента на депозиране на жалбата е бил формиран мълчалив отказ, който впоследствие е оттеглен с решение №2 от 14.02.2024 г. Видно от уведомление изх. №316 от 11.12.2023 г. на Г. Герасимов е указано да отстрани нередовности по заявлението на основание чл.24, ал.2 ЗДОИ във връзка с чл.22 ЗЕУ, като изрично е предупреден, че при непредоставяне на възможност за надлежна идентификация, искането за достъп до обществена информация ще бъде оставено без разглеждане на основание чл.29, ал.2 ЗДОИ. Жалбата срещу твърдения мълчалив отказ е с вх.№779/13.12.2023 г. на 203 ПЕГ "Св. Методий". Предвид разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗДОИ при дадени указания за уточнение на искането, срокът за произнасяне по искането по чл.28, ал.1 ЗДОИ на тече, същият започва да тече едва след уточняването му. Съгласно чл.29, ал.2 ЗДОИ срокът за уточняване на искането е 30 дневен. Предвид изложеното обоснован е изводът на АССГ, че не е бил формиран мълчалив отказ по искането. Срокът за произнасяне по чл.28, ал.1 ЗДОИ не е бил започнал да тече. Законосъобразен е и изводът на съда, че жалбоподателят няма правен интерес за обжалване на постановения позитивен акт от 14.02.2024 г., с който е удовлетворено заявлението му по ЗДОИ в цялост. Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза за първоначално постановен мълчалив отказ, който да е бил оттеглен с изричния позитивен акт. Правилно съдът е счел, че е налице основанието по чл.159, т.4, а не по т.3 от АПК за недопустимост на оспорването. Обосновано с оспореното определение, съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Отговорността за разноските по административното дело е законово определена в чл. 143 от АПК. Хипотезите на разпоредбата са лимитативно и изчерпателно изброени, поради което не следва да се тълкуват разширително. В конкретния случай съдебното производство е прекратено на основание чл. 159, т.4 от АПК - поради липса на правен интерес, тъй като в случая мълчалив отказ по ЗДОИ не е налице към датата на подаване на жалбата и предвид изричното произнасяне на сезирания субект, макар и след завеждане на делото. По делото липсва оттегляне от страна на административния орган на издаден от него акт, съответно прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 3 от АПК. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение