Определение № 1780 от 21.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Н. М., против Определение №28340/28.12.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11572/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Н. М., срещу разпореждане [номер]/12.11.2024 г. на ръководител „ПО“ в Дирекция „ЕРМД“ в НОИ, производството по адм. д. № 11572/2024 г. по описа на Административен съд София – град е прекратено и делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ София – град за произнасяне по жалбата на В. Н. М., чрез адв. Кожухарова, САК срещу разпореждане [номер]/12.11.2024 г. на ръководител „ПО“ в Дирекция „ЕРМД“ в НОИ. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението, относими към касационните основания по чл. 209, т.3, предложение първо, второ и трето АПК. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - ръководител „ПО“ в Дирекция „ЕРМД“ в НОИ е подал писмен отговор в срока по чл. 232 АПК, в който поддържа неоснователност на частната жалба и правилност на определението на първоинстанционния съд. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалба на В. Н. М., чрез адв. Кожухарова, САК срещу разпореждане [номер]/12.11.2024 г. на ръководител „ПО“ в Дирекция „ЕРМД“ в НОИ, прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата на органа в хипотезата на чл. 130, ал. 4 АПК. Определението е валидно допустимо и правилно. Предмет на оспорване по съдебен ред по АПК е разпореждане [номер]/12.11.2024 г. на ръководител „ПО“ в Дирекция „ЕРМД“ в НОИ. Видно от предвиденото в чл. 117, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) разпореждането за отпускане и изменение на пенсия се обжалва пред управителя на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от получаването му. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл.118 ал.1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Правилно, след като първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу административен акт, който подлежи на задължителен контрол пред по-горестоящия орган, чието решение се оспорва пред административния съд, е оставил без разглеждане жалбата срещу разпореждане [номер]/12.11.2024 г. на ръководител „ПО“ в Дирекция „ЕРМД“ в НОИ и в хипотезата на чл.140, ал. 3 АПК е изпратил същата на компетентния да се произнесе орган - директора на ТП на НОИ София – град. Обосновани са правните изводи на съда, касаещи приложението на специалния закон, а именно КСО, който предвижда задължително изчерпване на предвидения с него административен ред за обжалване на разпорежданията по чл.117, ал.1, т. 2, б. „а“ КСО. Като е достигнал до краен извод за недопустимост на първоинстанционната жалба Административен съд София – град е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение