Определение № 60411 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д. С. Д., срещу разпореждане № 152/21г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е върната частната жалба с вх.№ 3477/21г., подадена от Д. Д. срещу определение №120/21г. на ВКС, ІІІ ГО. В жалбата са изложени доводи, че администриращият съд няма правомощие да връща частна жалба по причина необжалваемост на акта, срещу който е насочена. Настоящият състав на ВКС, счита, че частната жалба е неоснователна, защото администриращият съд има правомощие да провери както редовността на частната жалба, така и нейната допустимост, и разпореждането за връщане е правилно, защото Д. Д. няма право на жалба срещу определение №120/21г. на ВКС, ІІІ ГО. Администриращият частната жалба съд има правомощието да провери нейната допустимост, преди изпращането и за разглеждане на сезирания съд, на основание чл. 275, ал.2, във връзка с чл. 273, във връзка с чл. 130 ГПК. Съдът проверява не само процесуалните предпоставки за упражняване на правото на частна жалба (редовността и), но и процесуалните предпоставки за съществуването на правото на частна жалба. Когато се констатира липса на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна предпоставка за правото на частна жалба, тогава частната жалба се връща с разпореждане, постановено еднолично от съдията- докладчик (т.10 от т.р. №1/13г. на ОСГТК). В случая върнатата частна жалба е срещу определение №120/21г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е потвърдено разпореждане от 02.07.19г. на САС, с което е върната частна жалба, подадена от Д., с вх.№ 11568/11.06.19г.. Определението на ВКС, ІІІ ГО, № 120/21г., не е от категорията определения, посочени в закона, които да подлежат на обжалване ( чл. 274, ал.2 и ал.3 ГПК), поради което разпореждането за връщане, което е обжалвано в настоящото производство, е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО