Решение № 18 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4619/2014 г.

Решение № 18 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4619/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд, постановено на 07.04.2014 г. по в. гр. дело № 10474/2013 г. по описа на Гражданско отделение, IV-ти състав, с което е потвърдено решението от 10.05.2013 г. по гр. дело № 3425/2011 г. на Софийския районен съд, 68-ми състав за допускане съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС между Л. Б. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк][жилищен адрес] В. Б. П., [ЕГН] от [населено място], [жк][жилищен адрес] и С. К. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица]вх. Б, ет. 2, състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня и две антрета със застоена площ от 64.67 кв. м. при съседи: от три страни двор, А. С. Т. и стълбище, ведно с мазе № 1 при съседи: от две страни двор, Б. А. И. и стълбище, без место, гараж и таван, ведно с * ид. част от общите части на сградата, построена в парцел VХ, имот планоснимачен № 8 от квартал 17 по плана на [населено място], местност "Д. " с площ от 1 088 кв. м. при съседи: [улица], Т. Ц. М., Г. С. и Б. Р., при следните квоти: за Л. Б. С. и за В. Б. П. по 1/6 идеална част и за С. К. С. - 4/6 идеални части. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че С. К. С. не е установила възражението си за нищожност на договора за покупко-продажба като привиден тъй като представеното обратно писмо не доказва пълно и главно твърдяната относителна симулация, а е само основание за допустимост на гласни доказателства за установяването й съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК. Взето е предвид, че пред районния съд е направено искане за допускане на свидетел, но във въззивната жалба не е поддържано такова доказателствено искане при съобразяване т. 2 и т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд не дължи даване на указания за възможността за посочване на относими за делото доказателства, нито може служебно да допусне гласни доказателства. Направен е извод, че поради недоказване на своевременно направеното правоизключващо възражение, съдът се оглед ограниченото въззивно обжалване прилага неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест като приема недоказания факт за неосъществил се и с оглед чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е налице съсобственост при квоти: 4/6 ид. ч. за преживялата съпруга и по 1/6 ид. ч. за всеки от двамата низходящи. Касационно обжалване е допуснато с определение № 604/12.11.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба? Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество е основателна. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите. Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство, а предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбите на чл. 342 и чл. 343 ГПК /от 2007 г./ възпроизвеждат уредбата на чл. 279 и чл. 281 ГПК /от 1952 г./ и непредявяването на възраженията по чл. 342 ГПК в срока за отговор, не води до предвидената в чл. 133 ГПК преклузия. Разпоредбата на чл. 342 ГПК представлява специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането им, на основание общото правило на чл. 133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузията за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент - първото по делото заседание. Понеже е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание по чл. 281, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да се уважи - съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение отмени като делото върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество, с оглед ангажиране на доказателства, поискани с отговора на исковата молба пред първата инстанция от С. К. С. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение