Решение № 705 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. С. Х., чрез адв. Николов, против Решение №2006 от 16.05.2025г. по адм. дело №203/2025г. на Административен съд – СтараЗагора, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620 - с. Свобода. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението като неправилно - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Лазарова, оспорва същата и прави възражение за нейната недопустимост като просрочена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е оспорване от И. С. Х. - сержант на длъжност специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620 с. Свобода, на Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620 - с. Свобода, с която на основание чл. 55, ал. 4, чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 65, т. 3 ЗОВСРБ, прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Прието е, че авторството на дисциплинарното нарушение е доказано по категоричен начин. Обсъдени са подробно правните основания за издаване на заповедта, които са възприети за съответни на дисциплинарното нарушение. Аргументирано са отхвърлени всички възражения на оспорващия срещу законосъобразността на процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно всички правни изводи на първоинстанционния съд в условията на чл.221, ал.2, изр. второ, предл. второ от АПК. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е с основание по чл. 245, ал. 2, вр. чл. 244, т. 7 и чл. 242, т.1, т. 9 от ЗОВСРБ, като на настоящия касатор е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса, поради това, че на 02.02.2025 година около 23:30 часа е спрян в гр.Чирпан, ул. „Братя Даскалови“, за проверка от органите на КАТ, при управление на лек автомобил „Фиат Стило“. Установено е с техническо средство "Алкотест дрегер" че е употребил алкохол при отчетени 1,50 промила в издишания въздух. За извършеното нарушение му е съставен АУАН №1392575/03.02.2025г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На Х. е издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, който същият е получил, но не се явил в медицинско заведение за извършване на изследване за наличие на алкохол в кръвта. В проведеното дисциплинарно производство, а също и в съдебната фаза, не са ангажирани доказателства, които да оборват факта на установеното нарушение на ЗДвП, което е квалифицирано като осъществяващо състава на дисциплинарно нарушение по чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, във вр. с т. 5.8.2. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със заповед № ОХ-858/27.09.2021 г. на министъра на отбраната на Република България и чл.137, ал.4 и чл.140 от Правилника за приложение на ЗОВСРБ. Това нарушение правилно е определено от административно наказващия орган и от съда като „друго тежко нарушение на военната дисциплина“, по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ „Военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците“, а съгласно ал.3 .“При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот военнослужещите са длъжни да спазват Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден от министъра на отбраната“. Текста на тези законови норми сочи безпротиворечиво, че визираните в процесната заповед нарушения на т. 6 от Заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра във вр. с чл. 114, т. 3, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, и т. 5.8.2. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, съставляват нарушение и на закона. Нормата на чл.115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България въвежда изрична забрана за военнослужещия „да нарушава законите и обществения ред в страната“. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че АНО, преди постановяване на процесната заповед, не е изслушал нейния адресат. В изпълнение на задължението си по чл. 144 от ППЗОВСРБ, АНО е провел беседа с нарушителя, на която при участието на лицата, посочени в ал. 2, го е запознал със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание, и е приел писмените му обяснения. Неоснователно е и възражението, че нереализирана административнонаказателна и наказателна отговорност за деянието, води до извод за недоказаност на вмененото нарушение на служебната дисциплина. Тези възражения са въведени още в първоинстанционното производство и са възприети като неоснователни в мотивите на обжалваното решение, които се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ изрично предвижда, че нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Същата съответства и на целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и защита от противоправни прояви, като стандарт на службата в отбраната и въоръжените сили на Република България, която следва да се упражнява от военни, които стриктно спазват изискванията на закона. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. Предвид своевременно заявената претенция от ответника на присъждане на разноски, касаторът дължи такива определени от съда в размер на 60 /шестдесет евро/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.