Решение № 9287 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2011 г.

Решение № 9287 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 1049 от 21.07.2011 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2436 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Тома" ЕООД, гр. Сливен, ул. "Великокняжевска" № 27, представлявано от управителя Петър Кръстев Томов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201000864/07.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № 10-351/15.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди през 2004 и 2005 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необоснован извод за липса на доказани предпоставки за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК - договорите за паричен заем, посочени като доказателства за оправдание на извършения разход на парични средства с недоказан произход, били представени едва при повторната ревизия; без основание било прието, че органите по приходите не са анализирали всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК; съдът недопустимо основал решението си единствено на заключението на вещото лице и не съобразил цитираната от касатора съдебна практика. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Тома" ЕООД, гр. Сливен, чрез адв. Петър Начков, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: При ревизията е констатирано, при анализ на движението на паричните средства по сметка 501 "Каса", че сметката е кредитирана за сметка на дебитирането на счетоводна сметка "Други кредитори", при недостиг на налични парични средства в касата. Прието е от органите по приходите, че тези плащания са в резултат на укрити приходи от продажби на стоки или услуги, за които не е начислен косвеният данък. Сумите на тези плащания, в размер съответно на 15 594,29 лв. за 2004 и 17 904,20 лв. за 2005 г. са приети и като данъчна основа за начисляване на ДДС по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" е прието също, че счетоводството на РЛ не дава възможност за аналитично проследяване на стопанските операции. За да отмени РА, съдът обосновано е приел, че единствено проследяване на паричния поток по счетоводни сметки 501 Каса и 499 Други кредитори, не е достатъчно за обоснована констатация за наличие на укрити приходи. Съгласно приетото без оспорване експертно заключение, липсват данни за последваща реализация на стоки или услуги, приходите от които да не са осчетоводени. Само наличието на паричен недостиг без оправдание, по счетоводни данни и то при нередовно водено, според приходните органи, счетоводство, не е достатъчно да обоснове наличието на основание по чл. 122 ДОПК и необложени облагаеми продажби. Оплакването за представянето на договорите за паричен заем при повторната ревизия е неотносимо към предмета на касационната проверка, тъй като първоинстанционният съд е отменил РА не защото е кредитирал договорите за заем и е приел, че с тях се оправдават констатираните укрити приходи, а защото констатациите на РА за наличие на основание за извършване на ревизията по особения ред не са обосновани. В тази връзка, съдът е основал решението си на неоспореното заключение на вещо лице, което е изяснило липсата на първични счетоводни документи като документално основание за наличие на укрити приходи и липса на инвентаризация на наличните стоки. Вещото лице ясно е разграничило констатирания при ревизията недостиг на парични средства, който е компенсиран със средства с неясен произход от данни за неосчетоводени приходи, резултат от дейността на ревизираното лице. Решението на първоинстанционния съд следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 121, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение