Определение № 1158 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 951/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. М. О., чрез адв. Колева като процесуален представител, срещу определение № 11565 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2845/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същество, както и присъждане на направените разноски. Ответникът – кметът на район "Южен", община Пловдив не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на О. М. О. срещу мълчалив отказ на кмета на район "Южен", община Пловдив да издаде заповед по чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за премахване на незаконен строеж, представляващ ограда, изграден без строително разрешение в имот - публична общинска собственост. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва индивидуален административен акт по смисъла на члл. 214, т. 3 ЗУТ, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Обосновава извод, че при упражняване на правомощията си по чл. 225а ЗУТ кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица действат служебно и не са обвързани от подадения от жалбоподателя сигнал. Излага съображения, че административният орган не дължи произнасяне по искане за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ. Определението е правилно. Законосъобразен е направеният извод, че подаденото от жалбоподателя оспорване е процесуално недопустимо поради липсата на формиран мълчалив отказ на кмета на на район "Южен", община Пловдив по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на обжалване по съдебен ред. В случая искането до административния орган е за извършване на проверка и издаване на заповед за премахване на незаконно изпълнена ограда в имот - публична общинска собственост. Както правилно приема съдът, по депозираната жалба компетентният орган следва да извърши проверка, но не е длъжен да издава заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, защото производството започва по негова инициатива при наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за извършено незаконно строителство по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ или по подадена жалба срещу такова строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи в хипотезите по чл. 224 и чл. 225 ЗУТ, съответно чл. 224а и чл. 225а ЗУТ компетентният орган действа служебно, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като същите не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали жалби срещу незаконен строеж, дори и да твърдят, както е в случая, че се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а ЗУТ не създава задължения за тях. Адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител и/или собственик. Поради това законосъобразен е изводът на съда за липса на формиран мълчалив отказ. След като в ЗУТ не е регламентирано задължение за контролния орган да издаде акт с исканото от жалбоподателя съдържание, то ако в действителност със строителството се засяга упражняването на правото му на собственост по отношение ограничаване на достъпа и ползването на обекти - паркоместа, за него е налице друг процесуален път за защита по общия исков ред пред гражданския съд. Предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на кмета на район "Южен", община Пловдив да издаде акт по искането на жалбоподателя. В случая не е предявено искане по чл. 256 АПК, поради което съдът не дължи произнасяне по него. В тази връзка наведените едва с частната жалба доводи за наличие на бездействие поради неизпълнение на законово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, не подлежат на обсъждане. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,