Определение № 60406 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2150/2021 г.

Постъпила е частна жалба от Ж. И. Докторова против определение №60221 от 07.06.2021г. по т.д. №3027/18г. на ВКС, І т.о. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС, І т.о. е върнал частната жалба на Докторова против определение № 132 от 19.03.21г. по т.д. 3027/18г. на ВКС, І т.о. За да постанови този резултат предходният съдебен състав е приел, че определението по чл.63 ГПК не е преграждащо, нито е предвидена изрично неговата обжалваемост, поради което инстанционният контрол по отношение на него е недопустим. Съставът на ВКС, І т.о. постановил обжалвания акт, е бил сезиран с частна жалба против постановено от него определение, с което е оставена без уважение молбата на настоящият частен жалбоподател – Докторова за продължаване срок за обжалване на определение №59/19г. постановено по делото. От така очертания предмет на спор се извежда, че постановеният от ВКС, І т.о. съдебен акт, с който не е уважена молба по чл.63 ГПК не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, независимо от посоченото в него. Съгласно действащата процесуалноправна уредба – чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК допустима е защита срещу незаконосъобразните определения, респективно разпореждания на Върховния касационен съд, само тогава когато с тях за първи път се прегражда развитието на дадено съдебно производство. Определенията, с които състави на ВКС се произнасят по същество по молби за продължаване срок за обжалване по ред на чл.63 ГПК са окончателни, като с това произнасяне се изчерпва реда за обжалване на акта. Следователно, определението, с което ВКС се е произнесъл по същество по молбата на Докторова по чл.63 ГПК не подлежи на обжалване, както правилно е отчел и състава на ВКС, І т.о. за да постанови обжалвания пред настоящия състав съдебен акт.С оглед това, същият следва да бъде потвърден. Подробно развитите оплаквания на страната по съществото на повдигнатия процесуален спор, третиращ обжалване на различни актове от този който е предмет на настоящето обжалване са ирелевантни, тъй като в случая предмет на разглеждане е единствено допустимостта на обжалването на определение, с което е оставено без уважение искане по чл.63 ГПК. Т.е. произнасянето по допустимостта на производството, предхожда преценката за основателност на сезирането, поради което и сезирания с този спор състав на ВКС, І т.о. не се е произнасял по основателността на жалбата. Или, настоящият състав, сезиран единствено с допустимостта на подадената частна жалба не може да премине към предмет, с който не е сезиран и по който с обжалваното определение липсва произнасяне. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение