Определение № 10404 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. В., в Затвора [населено място], срещу Определение № 2245 от 24.06.2024 г., постановено по адм. дело № 637/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК съдът е върнал искане за отмяна на влязло в сила определение № 75 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 637 по описа на Административен съд - Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел, че частния жалбоподател не е отстранил в установения от закона срок констатираната от съда нередовност на искането, а именно внасяне на дължимата се държавна такса. Определението е валидно и допустимо но неправилно. С разпореждане от 21.05.2024 г. административният съд е оставил искането на Г. В. за отмяна без движение, като му е дал възможност в седемдневен срок от съобщаването да внесе дължимата се държавна такса. Разпореждането е съобщено лично на подалия искането на 27.05.2024 г., който, в срока за изпълнение на указанието, е подал молба за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, постъпила в съда на 05.06.2024 г. По така подадената молба не е налице произнасяне от съда. При така установените по делото факти настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът, постановил обжалваното определение не се е произнесъл по подадената молба за освобождаване от държавна такса, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като фактическото основание за прекратяване на делото е именно невнесена държавна такса по искането. Нарушението е съществено, поради което обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне на съда за преценка на редовността на искането, с което е сезиран, след произнасяне по искането на В. за освобождаването му от държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд