Решение № 3238 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2025 г.

ВАСШесто отделение23.03.2026 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 2429/17.07.2025 год. постановено по адм. дело № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. Решение № 1040-04-40/13.05.2025 год. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А. Н. Х. [ЕГН] разноски за производството по адм.д. № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 5, 11 евро държавна такса и 255, 65 евро адвокатски хонорар и разноски за касационната инстанция в размер на 15, 34 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатски хонорар. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Н. А. Н. [ЕГН] разноски за производството по адм.д. № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 5, 11 евро държавна такса и 255, 65 евро адвокатски хонорар и разноски за касационната инстанция в размер на 15, 34 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатски хонорар. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Т. С. Б. [ЕГН] разноски за производството по адм.д. № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 5, 11 евро държавна такса и 255, 65 евро адвокатски хонорар и разноски за касационната инстанция в размер на 15, 34 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатски хонорар. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. чрез адв.Ц. Димитрова срещу решение № 2429/17.07.2025 год. постановено по адм. дело № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. против Решение № 1040-04-40/13.05.2025 год. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Изложени са подробни доводи относно допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Велико Търново чрез процесуален представител Н. Маринова в писмен отговор по делото излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение /ЕР/ № 91869/20.09.2023 год. от заседание № 217 от същата дата на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД на А. М. О. е определена оценка на работоспособността 75, 00 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ поради общо заболяване, дата на инвалидизиране 21.07.2023 год., срок на определения процент ТНР – пожизнен. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ Велико Търново и е отменено с ЕР № 91196/24.11.2023 год. от заседание № 113 от същата дата издадено от НЕЛК - специализиран състав по неврологични, уши, нос, гърло и сърдечно-съдови заболявания, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съгласно мотивите изложени в ЕР на НЕЛК при определяне процентите трайно намалена работоспособност за заболяването, последното не е било проследено, в медицинското досие няма приложен протокол за слухопротезиране и стари аудиометрични изследвания. Дадени са указания при новото освидетелстване да се представи допълнителна документация вкл. изследване на слуха направено в УНГ клиника или ССЕП, стари изследвания на слуха, протокол за слухопротезиране. При новото освидетелстване с ЕР № 90408/26.04.2024 год. от заседание № 83 на Втори състав на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД на А. М. О. е определена оценка на работоспособността 50 % ТНР, дата на инвалидизиране 21.07.2023 год., срок на инвалидизиране 3 години. Решението е влязло в сила на 21.06.2024 год. Касаторите в настоящото производство са членове на ТЕЛК постановила отмененото експертно решение. С разпореждане [номер] от 24.11.2023 год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Велико Търново на А. М. О. е отпусната пожизнена социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО считано от 04.10.2023 год. в размер на 276, 64 лева. Пенсията на М. е спряна с Разпореждане № 2112-04-836#7 от 11.12.2023 год. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" считано от 08.12.2023 год. на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО /ЕР на ТЕЛК е отменено от HEЛK/. Впоследствие с Разпореждане № 2112-04-836#9/20.01.2025 год. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" същата е прекратена считано от 04.10.2023 год., тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 90а от КСО – наличие на ТНР /вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, при окончателно определена на А. М. О. 50 % трайно намалена работоспособност. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Велико Търново да са били обжалвани от лицето. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК размерът на изплатените пенсии на А. М. О. за периода 04.10.2023 год. - 07.12.2023 год. е 588, 98 лева. Във връзка с причинената щета на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД със Заповед № 3Р-5-04-01861353/24.02.2025 год. на лице изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ Велико Търново е възложена частична ревизия на разходите на ДОО приключила с Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01866500/06.03.2025 год. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Велико Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на касаторите е определен начет за сумата на неправомерно изплатената пенсия на А. М. О. за периода 04.10.2023 год. - 07.12.2023 год. и лихви. Към ревизионния акт е приложен анализ неразделна част от същия. Срещу ревизионния акт за начет е подадено Възражение прието е за неоснователно. Издадено е Разпореждане № РО-5-04-01881510/04.04.2025 год. за внасяне от А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. на остатъка от сумите по ревизионния акт за начет /общо 228, 99 лева/ като не се спори, че останалата сума по ревизионния акт за начет е била изплатена от адресатите му преди издаването на разпореждането. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново, който отхвърлил жалбата на лицата с оспореното пред първоинстанционния съд решение. Административен съд Велико Търново е разгледал по същество жалбата, която е приел за неоснователна. Разпоредбата на чл. 110 КСО е анализирана и приложена към съответния случай като съдът е установил, че е налице нарушение на нормативните разпоредби при постановяване на отмененото решение на ТЕЛК. Съдът се е позовал изцяло на приетото от НЕЛК, че при определяне процентите трайно намалена работоспособност за заболяването са ползвани две аудиометрични изследвания от 19.07.2023 год. и 01.08.2023 год. като резултатите от двете се различават, заболяването не е проследено, в медицинското досие няма приложен протокол за слухопротезиране и стари аудиометрични изследвания. Направен е извод, че при постановяване на ЕР на ТЕЛК медицинска документация не е била достатъчна за определяне степента на ТНР на лицето, поради което НЕЛК е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за отстраняване на допуснатите пропуски. Съдът е приел, че мотивите в ЕР на НЕЛК сочат на нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, вр. с Част III, Раздел I от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Първоинстанционният съд приема, че са налице всички предпоставки на чл.110, ал.1, т.1 от КСО за ангажиране на имуществената отговорност на касаторите, поради което решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново е правилно и законосъобразно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Правилото на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) предвижда експертизата на трайно намалената работоспособност за да е законосъобразна, да включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането съответно да включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1-5. В разпоредбата на чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането-степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико - експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон процентът на ТНР/вида и степента на увреждане се съобразяват със степента на установения дефицит. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалния характер на експертизата. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За да е налице такова нарушение следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма - например чл. 62 от НМЕ, като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. В настоящия случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, анализирани са медицинските данни от нея като направения извод относно здравословното състояние на освидетелствания А. М. О. се основава на документите находящи се в МЕД. Както при постановяване на първото ЕР на ТЕЛК, така и при ЕР на НЕЛК и второто ЕР на ТЕЛК, членовете на съответните комисии са ползвали данните от аудиометричните изследвания проведени на 19.07.2023 год. и на 01.08.2023 год. като резултатите от тях са с минимални различия, но в пределите на допустимото съгласно част 3, раздел 1, т.6 от Приложение № 1 към НМЕ, според която за дълбока загуба на слуха (Невъзможност ясно да се възприема и разбира реч, дори и чрез техническо усилване.) – 81 до 95 dB – 75 %, с пожизнен срок. В конкретния случай видно от аудиометричното изследване от 19.07.2023 год. ДУ-90 dB,ЛУ-85 dB, а съгласно изследването от 01.08.2023 год. ДУ-липсва слухова перцепция, ЛУ-88, 75 dB практическа глухота. Към тези изследвания при повторното разглеждане на случая в ТЕЛК е обсъдено и аудиометрично изследване направено през м.04.2024 год., съгласно което ДУ-94 dB, ЛУ-46 dB. И в двата случая членовете на ТЕЛК и НЕЛК са определили процентите на ТНР според отправните точки посочени в чл. 63 от НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в процесното административно производство. Изводът на първоинстанционният съд, че първоначалното ЕР на ТЕЛК е постановено при недостатъчна медицинска документация за определяне на степента на ТНР на лицето, не е подкрепен от доказателства и не се споделя от настоящия съд. Не се установяват данни решението на ТЕЛК да е постановено при липса на актуални обективни данни за заболяването на лицето, тъй като при едни и същи аудиометрични изследвания, данните от които са потвърдени и при последващо такова, са налице единствено различни изводи на лекарите-специалисти. Настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите - издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК издал отмененото ЕР от 29.09.2023 год. не е следвало да бъде ангажирана. Под "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка, която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание, определен от правна норма. При постановяване на заключението си лекарите - членове на ТЕЛК, са извели своите медицински заключения с оглед наличната медицинска документация, с която се е съобразявал и следващият състав на ТЕЛК. Посоченото в отмененото ЕР на ТЕЛК заболяване е налично, потвърдено и впоследствие, като лекарите са взели предвид именно приложените медицински документи и своите професионални познания. Отсъствието на определени документи не опровергава експертното им мнение за наличието на дадено заболяване и за неговия стадий. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на ВАС намира, че са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК-нарушение на материалния закон, поради което решението административния съд е неправилно и същото следва да се отмени, а спорът да се разреши по същество като се отмени решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново като незаконосъобразно. При този изход на спора претенцията на касаторите за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции е основателна. Следва да се осъди НОИ да заплати на А. Н. Х. разноски за производството по адм.д. № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 5, 11 евро /10 лева/ държавна такса и 255, 65 евро /500 лева/ адвокатски хонорар, да заплати на Н. А. Н. разноски за производството по адм.д. № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 5, 11 евро /10 лева/ държавна такса и 255, 65 евро /500 лева/ адвокатски хонорар, да заплати на Т. С. Б. разноски за производството по адм.д. № 428/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 5, 11 евро /10 лева/ държавна такса и 255, 65 евро /500 лева/ адвокатски хонорар. Следва да се осъди НОИ да заплати на А. Н. Х. разноски за касационната инстанция в размер на 15, 34 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатски хонорар, да заплати на Н. А. Н. разноски за касационната инстанция в размер на 15, 34 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатски хонорар и да заплати на Т. С. Б. разноски за касационната инстанция в размер на 15, 34 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

19