Определение № 3783 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Б. П. против определение № 2266 от 30.04.2026г. по гр.д. № 1668/2026г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК на решение № 260373 от 20.06.2024 г. по в.гр.д. № 12805/2020г. на Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, в частта потвърждаваща решение № 149739 от 25.06. 2019 г. по гр. д. № 9597/2007 г. на СРС, 76 състав, с което е постановено изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК на недвижим имот - апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], етаж 4, като получената след проданта парична сума бъде разпределена между съделителите (един от които е молителката) съобразно дяловете им, както и в частта, с която молителката е осъдена на основание чл. 286 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на Т. В. К. сумата 14081,98 лв. обезщетение за лишаване от ползване на описания имот, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 4111 лв. обезщетение за забавено плащане на посочената главница. Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че молбата за отмяна е съобразена със специфичните изисквания на чл. 303 ГПК и всяко основание е обосновано. Възразява срещу становището в обжалваното определение, че твърденията в молбата съставляват касационни основания за неправилност и не са в обхвата на чл.303 ГПК. Сочи противоречие във волята на върховните съдии, които в производството по касационното дело не да допуснали касационно обжалване поради липса на законовите предпоставки, а сега в производството по отмяна твърдят, че има неправилност на решението. Обръща внимание, че е заявила искане за отмяна на две решения - първоинстанционното на районния съд и въззивното - на Софийски градски съд, докато в определението е посочено само второто решение. Счита, че ако молбата й за отмяна е била нередовна е следвало да й се дадат указания да изложи точно и мотивирано основанията, а не направо да се оставя без разглеждане. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. № 1668/2026г. на І г.о. на Върховния касационен съд е по подадена на 01.12.2025г. от Н. Б. П. молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК на решение № 260373 от 20.06.2024г. по в.гр.д. № 12805/2020г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 4640 от 17.10.2025 г. по гр. д. № 2081/2025 г. на Върховния касационен съд. Искането за отмяна е срещу частите от решението, с които делбеният апартамент е изнесен на публична продан и е уважена претенция по сметки на Т. К. против молителката Н. П.. Съставът на Първо гражданско отделение е констатирал, че в молбата са наведени оплаквания, представляващи касационни основания за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК на решението; твърди се постановяване поредица от съдебни актове в периода 2007г. - 2025г., които са порочни, неистини и незаконосъобразни. Основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е обосновано с ново обстоятелство - предявен от молителката срещу Д. Д., Й. Д. и Т. К. на 30.08.2024 г., иск за установяване нищожност на нотариални актове, касаещи съсобствеността върху делбения имот, по който е образувано гр.д. № 9984/2024г. на СГС. Спрямо основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК се твърди неистинност на нотариалните актове, предмет на посоченото гражданско дело на СГС. Във връзка с основанието по т.4 се излагат множество доводи за недопустимост и неправилност на съдебни актове, постановени в периода 2007г. - 2025 г., с които е разрешен спор по чл. 30, ал. 1 ЗН, допусната е делба на апартамента при посочените квоти на основание чл. 34 ЗС, постановено е извършване на делбата по способа по чл. 348 ГПК – изнасяне на имота на публична продан, и са уважени претенции по сметки срещу молителката, основани на чл. 31, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД. Твърди се ненадлежна защита на молителката по посочените дела от процесуалните й представители - адв. А. С. и адв. М. В., които са проявили недобросъвестност при изпълнение на задълженията си. Твърди се, че делбата на апартамента е допусната и извършена по отношение на лица, които нямат никакви вещни права. Посочват се допуснати нарушения при определяне на съдебния състав, разгледал жалбата на молителката срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата. Твърди се нищожност на всички решения, постановени във връзка с делбеното производство. Основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е обосновано с твърдение за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при разглеждане на въззивната й жалба, изразяващо се в неуважаване на подадена молба за отлагане на насроченото на 28.09.2023г. открито съдебно заседание поради здравословни проблеми. С обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение е намерил молбата за отмяна за недопустима. Позовал се е на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.10, според което когато съдържанието на молбата препраща към законовия текст на чл. 303, ал.1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата е недопустима. Недопустима е и молбата за отмяна когато се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като те не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Приел е, че в случая е налице втората хипотеза - невъзможност изложените от молителя факти да бъдат подведени под някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, включително и под посочените такива по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не се твърди установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на разпитаните по делото свидетели, на представен по делото документ или на заключение на вещо лице. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се сочат пороци на влезлите в сила съдебни решения по допускане и извършване на делбата. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се твърди лишаване на молителката от възможността да участва в насрочено пред въззивния съд открито съдебно заседание поради неуважаване на молбата й за отлагане на делото. Тези оплаквания за неправилност биха били от значение в производството по обжалване на въззивното решение, но не и като твърдения, покриващи някои от фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира че определението е правилно спрямо три от сочените основания за отмяна и неправилно за едно от тях. В отговор на направеното оплакване в частната жалба следва да се посочи, че в случая не е било необходимо даване на указания по чл. 306, ал.1 ГПК, защото в молбата са посочени основанията по чл. 303, ал.1, тт.1, 2, 4 и 5 ГПК и по всяко от тях се съдържа обосновка. Следва да бъде споделено изразеното от предходния касационен състав становище, че макар и молбата да съдържа конкретни твърдения по всяко от поддържаните основания за отмяна, то голямата част от тези твърдения не попадат в приложното поле на съответните основания и именно поради това молбата на тези основания не следва да се допуска до разглеждане. Така, основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК предполага откриване на нови обстоятелства, удостоверени с писмени доказателства, които са от значение за делото и които не са могли да бъдат представени по делото по независещи от страната причини. Завеждането на гражданско дело (гр.д. 9984/2024г.) пред Софийски градски съд, образувано на 30.08.2024г., с което се твърди нищожност на нотариални актове, с които се легитимират съделителите по делото, не представлява такова ново обстоятелство. Влязлото в сила решение, което се атакува е такова по извършване на съдебна делба. То е предшествано от влязло в сила решение по допускане на делбата, с което със сила на пресъдено нещо е решен въпроса кои са съделителите и какви са квотите им. Така че, новообразуваното производство не би имало значение за спора по извършване на делбата. Основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК изисква по съдебен ред да е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. Молителката П., за да обоснове това основание, се позовава отново на образуваното гр.д. № 9984/2024г. на Софийски градски съд, по което тя очаква да бъде установена неистинност на нотариалните актове на съделителите. След като липсва влязъл в сила съдебен акт за установяване неистинност, то основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК не е надлежно релевирано. Основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК предпоставя между същите страни, за същото искане и на същото основание да са налице две влезли в сила решения, които си противоречат. Такова влязло в сила решение, противоречащо на това по гр.д. № 12805/2020г. на Софийски градски съд, молителката не сочи. При обосноваване на това основание тя излага несъгласие с постановени съдебни актове по делбеното дело, образувано 2007г.; счита че ищците по иска нямат правен интерес, че постановените актове са порочни и будят тревога; съзира противоречие в това, че в решението от 08.04.2011г. Й. Д. веднъж е посочен като ищец, а по-нататък като ответник; както и че неправилно е посочено, че тя е участвала в делото и е претендирала квота от 5/24 ид.ч.; сочи още много „пороци“ на съдебните актове. Тези твърдения по никакъв начин не могат да бъдат подведени под основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е налице когато страната поради нарушаване на процесуалните правила е била лишена от право на участие делото. Поддържаното твърдение спрямо това основание е, че молителката е поискала отлагане на съдебното заседание пред въззивния съд, насрочено за 28.09.2023г. като е представила на 20.09.2023г. молба, че е в болница от 06.09.2023г. и лечението й продължава; на 28.09.2023г. е подала втора молба, придружена с пет епикризи, като е заявила, че продължителното й лечение е пречка да се яви в съдебното заседание и след изписването на 27.09.2023г. остава на лечение и рехабилитация при домашни условия. Молбата не е била уважена от съда поради това, че молителката е изписана от лечебното заведение на 27.09.2023г., според епикризата е предписано домашно лечение, но липсва документ, който да установява, че влошеното здравословно състояние е пречка за явяване в съдебно заседание. В това заседание е приключено съдебното дирене и даден ход на устните състезания. Видно, че на 01.11.2023г. е постъпило възражение от Н. П. срещу отказа за отлагане на делото и с него е представено медицинско свидетелство от 28.10.2023г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в което е отразено, че след изписването на 27.09.2023г. пациентката остава на домашно лечение поради общото тежко увредено състояние. Горните твърдения са относими към поддържаното основание за отмяна. Въпрос на основателност на молбата за отмяна е дали при горните фактически обстоятелства се е стигнало до нарушаване на правото на участие на молителката в процеса. Поради това молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частите, с които не е допусната до разглеждане молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК. Определението следва да бъде отменено в частта, с която не е допусната до разглеждане молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.