Определение № 76 от 17.02.2011 г. на ВКС по д. № 1566/2010 г.

Производството е по чл.304 от Гражданско процесуалния кодекс. М. М. Р., М. Ф. Д. и С. Г. И. са подали молба за отмяна на определение № 55 от 4.02.2009 г. по ч. гр.д. № 2412 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто отделение, с което е оставено в сила определение № ІV- 207 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 301 от 2008 г. на Б. окръжен съд, ІV състав за прекратяване на производството поради нередовност на исковата молба. В молбата се подчертава, че молителите са наследници на К. П. П.- починал на 19.03.1953 г. /у-ние за наследници № 001359 от 12.11.1959 г. / заедно с ищците Е. Ф. Д. и И. Д. И., които са подали искова молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОС”З. и гори”,[населено място] за възстановяване на земеделска земя от 330 дка в землището на[населено място]. Представят доказателства. Молителите намират, че са лица, спрямо които решението има сила, макар да не са били страни по делото защото са необходими другари на ищците. Ответникът Е. Ф. Д. е изразил становище, че молбата е допустима и основателна и следва да се уважи. Към отговора си също представя доказателства. Ответниците И. Д. И. и ОС”З. и гори”,[населено място] не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е недопустима поради следното: С молбата се атакува определение, с което се слага край на съдебното производство, същото е приравнено на решение и е влязло в сила поради което подлежи на отмяна при наличието на хипотезите на чл.303 и чл.304 ГПК. Основанията по чл.303, ал.1 ГПК предвиждат отмяна на влезли в сила решения, с които е разрешен гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо. По своята същност атакуваното прекратително определение се доближават до решението, защото разрешава спор, свързан с предмета на съдебното производство. С разпоредбата на чл.304 ГПК обаче се предоставя право да поиска отмяна само лицето, спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото. Това право имат тези субекти, които чл.216, ал.2 ГПК посочва като необходими другари. Качеството на страните като необходими другари се установява от естеството на спорното правоотношение или възниква по разпореждане на закона. Наследниците на общият наследодател в иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ обаче не представляват необходими другари макар чл.14 ППЗСПЗЗ да посочва ,че заявлението, подадено от един от наследниците пред ПК ползва останалите. Тази привилегия, създадена от Правилника не им придава качеството на необходими другари защото не налага необходимост от тяхното процесуално участие в спора. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение