Определение № 487 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 852/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. В. Б. срещу определение № 20032233/20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 43746/2019 г. на Софийски районен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение районният съд е върнал молбата за отмяна на влязлото в сила решение по същото дело, поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания страната да посочи акта, чиято отмяна се иска, да внесе дължимата държавна такса и да представи доказателства за момента, в който ѝ е станал известен акта на съда, чиято отмяна иска. Препис от обжалваното определение е връчен лично на молителя на 21.02.2022 г. Изпълнение на указанията не е последвало нито в указания от съда срок, нито до постановяване на обжалваното определение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е неоснователна. Няма развити доводи от жалбоподателя, а и настоящия състав при служебна проверка установи, че действително молбата за отмяна е била нередовна и в съответствие със закона админитриращият съд е дал ясни, точни и правилни указания. Страната е надлежно уведомена и по този въпрос също няма спор. До изтичане на указания от съда срок няма изпълнение и администриращият съд не е имал друга възможност освен да приложи последицата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Наведените в частната жалба твърдения за влошено здравословно състояние, вкл. и хоспитализирането му, нямат отношение към приложението на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Страната е имала възможност да поиска продължаване на срока за изпълнение, което не е сторила, а обстоятелствата, които е изтъкнала би могла също да посочи и като основание на молба за възстановяване на пропуснат срок. В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение