Определение № 203 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2016 г.

Производството е по реда на 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. И. против определение № 71/15.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 973/2016 г. от състав на ВКС, І-во гр.отд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, състав на ВКС, приел, че молба за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, поради пропускането на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, както и че в молбата не се обосноват наличие на обстоятелства, относими към производството по отмяна на влязлото в сила решение. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в законна сила на 03.02.2014 г., като доколкото молбата се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, то срокът за подаване на молбата е тримесечен, считано от влизане в сила на последното съдебно решение. Молбата за отмяна е подадена на 26.05.2015 г., т.е. повече от една година след изтичането на преклузивния тримесечен срок за нейното подаване, като на това основание, правилно и законосъобразно молбата е оставена без разглеждане от състава на ВКС. В молбата за отмяна са изложени твърдения за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, като на това обстоятелство се основава и твърдението за наличие на противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Налице е само едно влязло в сила решение и това е решението на въззивния съд, като първоинстанционното решение не е влязло в сила, доколкото същото е отменено по реда на инстанционния контрол. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква две влезли в сила решения, които да съдържат противоречиво разрешаване на правен въпрос, като основание за отмяна на неправилното решение, при наличието на останалите предпоставки за това, визирани в същата разпоредба. В случая липсват доводи за наличието на две влезли в сила решения, поради което и на това основание, молбата е процесуално недопустима. Доводите за наличие на противоречие от страна на въззивния съд със съдебна практика е неотносим към производството за отмяна на влезли в сила решения, а към инстанционното производство, по-точно касационното обжалване, което обаче е приключило с постановяването на определение по чл.288 ГПК. Д. в частната жалба, че молителят е бил на дълго лечение в чужбина е неотносим към настоящото производство, тъй като проверката обхваща единствено правилността на доводите на състава на ВКС, оставил без разглеждане молбата за отмяна. Водим от горното, състава на ВКС