Определение № 60438 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. И. Н. от АК-Г., срещу решение № 33, постановено на 15.04.2021 г. от Окръжен съд – Габрово, I състав по в.гр.д.№63/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанциония съд, с което е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор .........в [населено място], общ. Г., с площ от 716 кв.м., заедно с построените в нетго сгради, между съделителите Х. И. И. с квота от 1/6 ид.част, Р. И. И. с квота от 1/6 ид.част, Х. И. И. и М. Д. И. с обща квота от 4/6 ид.части в режим на СИО. В изложението се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба въпроси за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и не е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че както първоинстанционния, така и въззивния съд са направили отказ от произнасяне по процесуалноправни въпроси, които са от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на които са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поддържа, че в обжалванотно решение въззивният съд не е дал задоволителен отговор на следните въпроси: 1.Законосъобразно ли е действието на първостепенния съд, постановено в определение №260167 от 12.10.2020 г., с което се отказва в първата фаза на делбата да се допусне установяването на недействителност на договор за покупко-продажба на недвижгим имот, обективиран в н.а. №........, том..., рег.№........, н.д.№........../2020г., доколкото продавача по дотговора е действал без представителна власт? 2.Законосъобразен ли е отказът на първостепенния съд да не допусне до делба самостоятелни обекти, находящи се в недвижимия имот, предмет на делбата, но не описани в акта за собственост, въпреки тяхното законно построяване (в случая гараж, масивна плевня, обор и гъбарник), които по своето естество не са обслужващи, а самостоятелни обекти и следва ли същите да бъдат включени в общата оценка на стойността на имота? Касаторът твърди, че в подадената от него въззивна жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснатите от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради коеот счита, че в противоречие с практиката на ВКС (т. 2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) въззивният съд не е извършил проверка на извършените от първоинстанционния съд действия и не е дал съответните указания на страните. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, съделителите Х. И. И. и М. Д. И. чрез процесуалния си представител адв. Б. Г., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Х. И. И. и М. Д. И. са предявили срещу Р. И. И. иск за делба на ПИ с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], общ.Г., заедно с построените в този имот сгради (сграда с идентификатор ............; сграда с идентификатор ...........и сграда с идентификатор ..........) с твърдението, че имотът е принадлежал на И. Х. И. и И. Х. И. (родители на Х. И. и Р. И.), като след смъртта на И. Х. И. (починал на 26.05.2020 г.) Х. И. И. и Р. И. И. наследили по 1/6 ид.част от имота, а преживялата съпруга И. Х. И. продала на Х. И. И. по време на брака му с М. Д. И. своите 4/6 ид.части от имота. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителят Р. И. И. е оспорил твърдението, че 4/6 ид.части от имота са прехвърлени надлежно на Х. И. И.. Поддържал е, че в делбата като съделител следва да участва И. Х. И., тъй като сделката от 2020 г. е недействителна като е извършена от лице без представителна власт. Твърдял е също така, че прехвърлителката И. Х. И. не е разбирала свойството и значението на упълномощителното си действие и не е могла да формира воля и поради това при упълномощаването е било необходимо и съгласие на попечител. Счита, че е налице хипотезата на чл. 27 ЗЗД, като порокът на упълномощителната сделка се е пренесъл и в извършената по-късно продажба. Поискал е също така в делбата да бъдат включен и обект с идентификатор .............по КККР на [населено място]. Твърдял е, че описанието на имота в исковата молба не е пълно, като не са посочени и други сгради, които не са нанесени на кадастралната карта в т.ч. гараж, масивна плевня, обор, гъбарник и два броя кочини. В постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение №260167 от 12.10.2020 г. първоинстанционният съд е приел, че разглеждането на възражението за унищожаемост на договора за покупко-продажба на основание чл. 27 ЗЗД в делбеното производство е недопустимо, тъй като се касае до упражняване на потестативни права, което не е изрично предвидено в ГПК. С протоколно определение от 05.11.2020г. това възражение не е прието за разглеждане. Във връзка с твърдението на съделителя Р. И. И., че в процесния имот съществуват и други постройки първоинстанционният съд е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, но поради това, че определеният депозит не е бил внесен, съдебното дирене е обявено за приключено без това доказателство. В подадената от Р. И. И. въззивна жалба се поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като е ограничено правото на страната да представи доказателства и да иска събирането на такива с цел изясняване на фактическата обстановка, както и че първоинстанционното решение е постановено при ненадлежно призоваване на страните и са били налице предпоставки за отлагане на първото съдебно заседание. Поддържа се също така, че неправилно не са допуснати до делба други съсобствени между страните имоти, както и не е уважено искането в делбеното производство да бъде включен и съсобствения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...............по КККР на [населено място]. Оплаквания, основани на твърдения за непълнота на доклада, както и свързани с възражението за унищожаемост на договора за покупко-продажба от 2020 г. във въззивната жалба не се съдържат. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на основание делба наследодателят И. Х. И. и съпругата му И. Х. И. са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност имота, находящ се в [населено място] и описан подробно в исковата молба. Взето е предвид, че И. Х. И. е починал на 26.05.2020г. и като наследници по закон е оставил съпругата си И. Х. И. и синовете си Х. И. И. и Р. И. И., с оглед на което е прието, че след смъртта на наследодателя имотът е съпритежаван от преживялата съпруга И. Х. И. с дял от 4/6 ид.части и синовете Х. И. И. и Р. И. И. с дял по 1/6 ид.част. Взето е предвид, че с н.а.№......., том ..., рег.№........., дело №........./2020г. И. Х. И. е продала на сина си Х. И. И. собствените си 4/6 ид.части от имота по време на брака му с М. Д. И., с оглед на което е прието, че продадените 4/6 ид.части от имота в [населено място] са станали съпружеска имуществена общност между Х. и М. И.. Взето е предвид, че пред първоинстанционния съд съделителят Р. И. И. е направил възражение за унищожаемост на сделката извършена с н.а.№........./2020г., което съдът не е приел поради недопустимост за разглеждането му в делбеното производство, както и че до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за предявен иск за унищожаване на сделката в отделно производство. Взето е предвид също така, че въпреки дадените му указания Р. И. не е представил доказателства за наличие на съсобственост по отношение на имота, находящ се в [населено място], нито за твърденията, че в делбения имот има и други постройки, които не са включени в описанието на имота в исковата молба, както и че наследодателят е притежавал земеделски земи и гори на територията на Г. област. Прието е, че не е налице твърдяното от жалбоподателя ограничаване правото на страната да представя доказателства и да иска събирането на такива, както и ненадлежно призоваване на страните, като е взето предвид обстоятелството, че производството по делото пред първоинстанционния съд е приключило с провеждане на две открити съдебни заседания, като за съдебното заседание, насрочено за 05.11.2020 г. съделителят Р. И. е бил редовно призован чрез процесуалния си представител адв. Н.. Взето е предвид, че при провеждане на това съдебно заседание Р. И. не се е явил, не е присъствал и процесуалния му представител, като на 04.11.2020 г. на ел.поща е изпратено уведомление от адв.Н., че неговият доверител не е уведомен надлежно за датата на съдебното заседание, а на 05.11.2020 г. след приключване на съдебното заседание е постъпила молба от адв.Н. с искане за отлагане на делото поради влошено здравословно състояние. Съобразено е, че за съдебното заседание, насрочено за 05.11.2020 г. съделителят Р. И. и неговият процесуален представител са били редовно призовани и не са били налице процесуални предпоставки за отлагане на делото, както и че на следващото съдебно заседание, насрочено за 10.11.2020 г. и проведено на тази дата, Р. И. и адв.Н. също не са се явили въпреки редовното им уведомяване на основание чл. 56, ал. 2 ГПК. При тези данни въззивният съд е приел, че не са нарушени или ограничени процесуалните права на жалбоподателя да сочи доказателства и да прави доказателствени искания, както и че обосновано първоинстанционният съд е оставил без уважение искането да бъде задължена другата страна да представя доказателства относно искането за включване на други имоти в предмета на делбата, тъй като доказателствената тежест е на Р. И.. Посочено е също така, че при невъзможност да се снабди с такива доказателства съделителят разполага и с други процесуални способи – искане за издаване на съдебно удостоверение, справки в имотния регистър и др. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На първо място по причина, че поддържаната от касатора теза, с която се обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване, не съответства на данните по делото – в подадената от Р. И. И. въззивна жалба липсват оплаквания за непълнота на доклада на първоистанционния съд, респ. за неточност на дадените от първоинстанционния съд указания при разпределяне на доказателствената тежест. Не съответства на данните по делото и твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по въпросите, касаещи отказа на първоинстанционния съд да включи в предмета на делото и да се произнесе по възражението за унищожаемост на сключения на 22.06.2020 г. договор за покупко-продажба, както и по законосъобразността на отказа на първоинстанционния съд да допусне до делба и други самостоятелни обекти, находящи се в имота, предмет на делбата – в мотивите към въззивното решение се съдържат констатации и съображения по така поставените въпроси. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че становището на съдилищата, че разглеждането на възражение за унищожаемост на договор по смисъла на чл. 27 ЗЗД в делбеното производство е недопустимо, съответства на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, както и на практиката на ВС и ВКС, вкл. посоченото от първоинстанционния съд в определение №260167/12.10.2020г. ППВС №7/28.11.1973г. Още повече, че чрез това възражение съделителят упражнява чужди права – правата на своята майка И. Х. И.. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение